• 29 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8091
  •  GBP / BGN 2.2873
  •  CHF / BGN 2.0027
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 22°C

Антон Вълев: Проблемът с недостига на определени медикаменти в аптечната мрежа съществува от години

Антон Вълев: Проблемът с недостига на определени медикаменти в аптечната мрежа съществува от години

/КРОСС/ Пациентите ще продължат да получават лекарства, фармацевтите ще продължат да ги отпускат заради сключеното споразумение, което удължава стария договор. Това каза председателят на Национална аптечна камара Антон Вълев в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

По думите му в рамките на договорния процес са постигнати споразумения, които допълнително да подобрят ефективността на Националната здравноинформационна система, която вече ще осъществява огромна част от текущия контрол, който до момента осъществяваха лекарите и пациентите при отпускането на лекарства - дали рецептата е издадена навреме, дали не са изписани повече от допустимите лекарства. „Когато лекарят влезе в системата, няма да може да ви издаде рецепта, която не издава на истината. По същия начин колегата фармацевт няма да може да обработи рецепта, ако има някакви пречки тя да бъде обработена", поясни Вълев.

По думите му при възникналия казус проблемът не е бил предлагането на генерици на изписаното от лекаря лекарство по НЗОК, а дали рецептата да се изпълни изцяло, или пациентът може да намери липсващите в една аптека продукти в друга.

Необходима прогенерична политика, категоричен бе Вълев. „Нека да оставим пациента в разговор с компетентния специалист по лекарствата дали ще купи А или Б според джоба си.

Председателят на Национална аптечна камара коментира, че проблемът с недостига на определени медикаменти в аптечната мрежа съществува от години. „Проблемът не е с конкретните търговски имена, които ги няма в момента, а с цялостната политика по достъпа на лекарства в страната. В България ние години наред сме фокусирали наличието на лекарства и лекарствоснабдяването сме го превърнали в търговска дейност. Парадигмата е изцяло грешна, това е нещо, което трябва да се смени", категоричен бе той.

Големият проблем на здравеопазването в България е това, че липсва профилактика. „И на ниво лекари, и на ниво аптеки трябва да се обърнем към това ние да правим профилактика. Част от това представлява концепцията, че аптекарят и аптеката не са търговци, тяхната задача не е да продадат колкото се може повече лекарства, а да насочим цялостната концепция към това, че ролята на фармацевта е да предпазва населението от свръхупотреба на лекарства.

В този смисъл противодействието между лекаря и пациента е естествено, то е нормално - лекарят винаги би желал да изпише повече лекарства, за да се застрахова, а работата на фармацевта е да не ги даде, за да запази пациента. Когато това се възприеме като парадигма, ще се каже, че аптеките са преотстъпена държавна дейност, те трябва да се лицензират на фармацевтите и автоматично дава отговор защо цените на лекарствата например трябва да са фиксирани, еднакви за цялата страна", заяви Вълев и допълни, че ефективната надценка, с която работят аптеките в момента, е около 8%.

Въвеждането на електронното досие и здравна рецепта според Вълев ще засили контрола по веригата.

Съветникът на министъра на здравеопазването Аркади Шарков от своя страна също заяви, че е била постигната добра колаборация между НЗОК и Българския фармацевтичен съюз и пациентите могат да бъдат спокойни, че ще получават лекарствата си по Каса както до момента.

Той коментира, че един от аргументите на НЗОК пациентът да закупува всички лекарства от рецептата, а не част от тях, е това да не отпада от терапията. „Отпадането от терапия също е проблемен елемент на здравеопазването в България. От една страна пациенти отпадат поради невъзможност да си заплатят част от лекарствата или просто защото не желаят да приемат лекарства, което в някои случаи води до дълготрайни последствия. Този елемент на неотпадане от терапия също е изключително важно да бъде в последствие заложен, но със стимули, а не със задължения от страна на институциите", коментира Шарков.

Той посочи, че политиката по отношение на замяна на лекарствени продукти е в ресора на Министерството на здравеопазването. „Към момента настроенията по-скоро са срещу подобен тип замяна. Отговорността за лечението на пациента се носи от лекуващия лекар и той преценява дали съответният лекарствен продукт отговаря на състоянието на пациента. Ролята на фармацевта е да изпълни това, което е предписано от страна на лекаря", посочи Шарков.

Той посочи, че България има производствена фармацевтична индустрия, която задоволява базовите нужди на населението и сътресенията на фармацевтичния пазар не се усещат толкова силно. Лекарствените продукти у нас са на едни от най-ниските цени в Европа, допълни още Шарков. „Когато говорим за ДДС, тук говорим и за механизми, с които държавата има възможност в бъдеще време да регулира този пазар. Но тук има и друга страна на нещата - в момента се очаква един голям дефицит в приходната част на бюджета в следствие на намалени постъпления, в това число и на ДДС. Тук е въпросът дали Министерство на финансите би се съгласило да бъде гласувано подобен тип политическо действие и да намалеят част от постъпленията там", допълни съветникът на здравния министър.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.