Коалиционни преговори: Без увеличение на данъците и акцизите догодина

/КРОСС/ Да няма увеличение на данъци и акцизи догодина. Това подкрепиха представителите на „Продължаваме промяната", БСП, „Демократична България" и „Има такъв народ" в близо петчасов дебат на тема „Финанси". Коалиционните преговори бяха водени от съпредседателите на партията победител Кирил Петков и Асен Василев, а най-сериозен спор предизвика предложението им за преизчисляване на максималния осигурителен праг на базата на коефициент от 2,3 на сто от средната работна заплата.

Въпреки че като цяло по всички предложения беше постигнато съгласие, някои детайли останаха дискусионни и най-вероятно ще бъдат обсъдени на лидерско ниво.

До края на януари ще бъде готов бюджетът за 2022 г., а през юли ще има актуализация, тъй като ще има множество промени в секторните политики, за които се изисква време.

Ясно е обаче, че от догодина минималната работна заплата ще бъде поне 700 лева, а след това ще се потърси формула за преизчисляването й.

Най-дискусионен бе въпросът с максималния осигурителен праг. От ДБ смятат, че той не бива да бъде увеличаван по време на криза.

По искане на Асен Василев банките вече ще докладват всяко теглене над 10 000 лева наведнъж от банка на НАП.

Партньорите от останалите групи не приеха друго предложение на Василев - да се докладват и преводите в чужбина над 1 милион лева.

Догодина се запазват данъчните облекчения за родителите. Схемите за подпомагане на бизнеса в условията на пандемия също няма да бъдат премахнати, както и диференцираната ставка на ДДС заради пандемията. Но ще бъде направен цялостен анализ на прилагането на този данък.

Според Пламен Данаилов от ИТН трябва да се намали ставката за някои храни.

Пълно единодушен бе постигнато по премахването на данъка върху лихвата по депозитите и данък „Уикенд", както и по запазването на Валутния борд и сегашния курс на лева към еврото до влизането ни в Еврозоната.

Ще бъде направен анализ на работата по фалита на КТБ, за да се разбере дали няма вторично разграбване на масата на несъстоятелността.

Реформи предстоят в ББР, КФН и редица други институции. Очакват се промени в структурата на Министерски съвет и анализ на възможностите за оптимизация на държавната администрация.

Кирил Петков от ПП, който е номинацията на партията за премиер, обеща, че ще се промени реалността в използването на финансовия ресурс на държавата.