Благодаря ви, че съществувате, каза на своята публика поетът Любомир Левчев

/КРОСС/„Искам да изкажа думи на благодарност към всички, които сте тук, които преживяхте заедно с мен час и четиридесет минути поезия и други думи. Бих искал да завърша с една благодарност и да ви се поклоня. Благодаря ви, че съществувате! Видях лицата ви и прочетох, че не сте миналото, а бъдещето". С тези думи големият поет Любомир Левчев приветства своите гости, препълнили зала 6 на НДК за неговия 80-и рожден ден.

Над 200 души, сред които писатели, академици, политици, близки, приятели и почитатели на Левчев, се събраха за поетичната вечер „Звездите са мои". Рожденият му ден бе в понеделник, но празненството в сряда, пише "Площад Славейков".

„Има поети, които никога няма да дочетем докрай", каза от сцената директорът на НДК Мирослав Боршош, след което прочете и любимото си стихотворение от Левчев - „Книгата".

Издателят Иван Гранитски посвети на Левчев свой стих - вариации по неговото творчество, и го описа като „поетичен поклон към този иначе нетърпим човек. Като всеки творец". Критикът Анджела Димчева изчете свои спомени от слушана преди много години лекция на Любомир Левчев - по думите й - обърнала живота ѝ към словото, а Йордан Ефтимов се обърна към него просто с „Честит рожден ден, поете". Сетне Водещата на събитието Валерия Велева разказа с горчивина как поетът ѝ казвал, че не иска да е жив в следващите 10 години, защото лоши неща ще се случват на България.

Левчев получи почетен знак на фондацията „Свети Кирил и Свети Методий" от нейния председател Димо Платиканов. Връчена му бе и диплома за чест и достойнство в поезията „Герои на нашето време" от името на московската организация „Литературная республика" и Съюза на писателите на Русия.

А после..., после започна поетичното четене - в продължение на около час стихове на Любомир Левчев изпълваха пространствата на залата чрез мощния плътен глас на актьора Стойко Пеев под акомпанимент на арфа (Елица Кадиева).

Зрителите, изпускащи ту усмивка, ту въздишка, ту прикривайки някоя сълза, преминаха през цялото творчество на големия поет - от 1956 г. - година преди излизането на първата му стихосбирка - „Звездите са мои", та до наши дни.

Кулминацията дойде, когато посред рецитала си Пеев помоли самия Левчев да прочете свое стихотворение - „Аз, който не избягах от Помпей". Изправяйки се трудно, с помощта на асистент, запъвайки се на няколко думи, гласът му проехтя сред зрителите и ги трогна с увереността си.

„Ето как чете 80-годишният поет", каза Левчев преди стихотворението. А после го завърши:

Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах

аз, който не избягах от Помпей.