Проф. Чуков: Нова Либия трябва да започне първо с институциите

Какво ще стане с Либия след Кадафи и в чии ръце ще попадне властта? Има опасения за засилване на екстремизма, за разделяне на страната на две?

Да, това е другият много важен проблем, който новата власт трябва много внимателно да разгледа, за да се избере най-точната формула. Либия има своята специфика и е изправена пред обстоятелства, които биха я направили сходна с Ирак и Афганистан - да има ожесточена съпротива и терористични актове, да се развихри радикалният ислям, както в Ирак се отвори вратата за Ал Кайда, която по времето на Саддам Хюсеин на практика не съществуваше. Има такива рискове. Ето защо внимателно трябва да се подбере управленският инженеринг. Има и особености - либийците са твърде малоброен народ - само 5 милиона, а страната им е изключително богата. 2 процента от световните залежи на нефт са в нейните находища. Либия може да си купи икономически просперитет. Преходът в Либия стана без външна сухопътна намеса, както стана в Ирак. Силите против Кадафи са изключително разнородни. Вътре има откровено прозападни хора, които имат добри професии и са либерално мислещи. В тази опозиция има бивши сподвижници на бившия режим и Кадафи, както председателят на Преходния национален съвет, които до преди няколко месеца са били в тъканта на диктаторския режим. В тъканта на този Преходен съвет има и монархисти. Има и ислямисти, което е най-големият страх на международната общност. Главната, основната политическа тенденция идва от либийските Мюсюлмански братя. Ако погледнем пътната карта, предложена през март за бъдеща Либия, тя беше подписана от трима водещи опозиционери, двама от които са тясно свързани с Мюсюлманските братя. Искам да цитирам Франко Фратини, който посрещна делегацията на Преходния национален съвет в Рим. Той заяви, че Мюсюлманските братя не са като тези в Египет. Те бяха гръбнака на съпротивата срещу Кадафи, тя са олицетворение на традиционализма. В следствие на Арабските революции всъщност се извърши реабилитация на мюсюлманското братство като цяло. Отделна тенденция е, че в либийската опозиция има откровени радикали. Това са точно най-големите екстремисти, които са натрупали опит къде ли не. Дори в един момент се въртеше име на либиец като наследник на Осама бен Ладен за ръководител на най-голямата терористична организация. Някои анализатори дори считат, че либийците са третата по големина групировка в Ал Кайда. Те дори бяха посочени от полковник Муамар Кадафи. Някои от тях бяха инструктори в лагерите на бунтовниците. И заявиха директно, че се борят срещу него, а не за създаване на ислямска държава. Но те съществуват, така че риск има. За него особено предупреждават израелски анализатори. Желанието за премахване на Кадафи събра прозападни, мислещи светски хора с откровени ислямисти. Сега, когато Кадафи е история, всеки ще търси своята идентификация. Това е много трудното.

Какво трябва да се случи в нова Либия?

Първо, трябва да се изгради държава, тъй като Джамахирията не е държава. Кадафи систематично унищожаваше институциите. Нямаше парламент, няма такива традиции, преди две години той премахна и правителството. Либийската съдебна система е извън всякакъв коментар, тъй като ние, българите, много добре знаем какво представлява тя. Няма ги държавните институции, които бунтовниците описват като работещи и демократизирани. Те искат парламентарна държава. Говори се, че до осем месеца ще има избори, че ще има многопартийност. В историята на Либия партийна система има само една година реално функциониране - първата година от създаването на кралство Либия. След това партиите са премахнати, а без партии няма парламентаризъм, няма традиция. Това коренно отличава Либия от Тунис и Египет, където парламентарната демокрация е много стара, а гражданското общество е относително развито.

Със сигурност на нова Либия е нужна не само икономическа помощ. Трябва и помощ за изграждането на държавните институции. В документите на бунтовниците е фиксиран срок от две години за изработване на нова конституция, която да бъде приета с референдум, а народът да се произнесе - република или монархия. Крал Мохамед Ал Сенуси вече има своите привърженици и има представител в Преходния национален съвет. Това са много сериозни въпроси, които новата власт трябва да решава.