Димитър Лилков: Европа е в сравнително добра ситуация по отношение на газа, защото получава малка част от втечнения си газ през Ормузкия проток

/КРОСС/ Европейският съюз все още няма общ пакет от мерки в отговор на кризата в Близкия изток. Това заяви в ефира на предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS изследователят от Центъра за европейски изследвания „Мартенс" Димитър Лилков, след извънредното заседание на енергийните министри на страните членки. 

По думите му това е добра новина, тъй като Европа все още не е стигнала до тежки ограничения за потреблението на енергия, каквито имаше по време на газовата криза през 2022 г. „Европа е в сравнително добра ситуация по отношение на газа, защото получава малка част от втечнения си газ през Ормузкия проток. Основните доставки идват от Норвегия и САЩ", посочи Лилков.

Според него основната тема на извънредната среща е била подготовката за летния сезон и запълването на газовите хранилища преди зимата. В момента запасите в европейските хранилища са около 20%, а попълването им вероятно ще бъде трудно и скъпо.

Лилков предупреди, че по-сериозен проблем може да се появи при дизела и авиационното гориво. По думите му Европейската комисия вече призовава държавите членки да се подготвят за по-дълга криза и да обмислят национални мерки за ограничаване на потреблението. „По отношение на петрола Европа има алтернативни доставки", каза още експертът.

Той коментира и политическите последици от конфликта между САЩ и Иран. По думите му в началото част от европейските лидери са приемали действията срещу Техеран с известен резервиран оптимизъм, но последвалите икономически последици вече променят настроенията.

„Ударите по катарските находища за втечнен газ и рискът от недостиг на дизел водят до сериозни икономически последици. Възможна е и нова инфлация, включително при храните", предупреди Лилков.

Според него в момента Европа няма единна позиция спрямо действията на Вашингтон. Напрежение има и в рамките на НАТО, след като САЩ настояват да използват американските военни бази в Европа за операции, свързани с конфликта.

„Много европейски държави отказват американските бази на тяхна територия да бъдат използвани. Това създава сериозно напрежение в НАТО", посочи той.

Лилков коментира и заплахите на американския президент Доналд Тръмп за евентуално изтегляне на САЩ от НАТО. По думите му подобно решение не може да бъде взето еднолично.

„След първия мандат на Тръмп Конгресът прие механизъм, според който излизането на САЩ от НАТО трябва да бъде одобрено с мнозинство", обясни експертът.

Той обаче предупреди, че дори без формално напускане Тръмп разполага с други инструменти за натиск - чрез финансиране, пренасочване на военни ресурси и забавяне на доставки за европейски държави.

„Има сигнали, че доставки на системи и оборудване за държави като Швейцария и Белгия се забавят, защото ресурсите се насочват към войната в Иран", каза Лилков.

Беше засегната и темата за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според Лилков България е изправена пред реален риск да загуби 367 млн. евро заради забавени антикорупционни реформи.

Средствата са обвързани със създаването на нова, независимо избирана антикорупционна комисия, както и с механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор.

По думите му служебното правителство вече е предложило проект за нова антикорупционна комисия, но проблемът остава в парламента, където липсва политическа воля за приемането на реформите.

„Има желание от страна на служебния кабинет, но през последните години виждаме сериозно нежелание от страна на Народното събрание да приеме тези промени", каза Лилков.

Той обаче предупреди, че под риск не са само 367-те милиона евро. Според него България може да загуби над 1,5 млрд. евро по други ангажименти по Плана за възстановяване - включително заради неизпълнената либерализация на енергийния пазар и забавени обществени поръчки.„Всъщност гледаме към 367 млн. евро, а под риск са над милиард и половина", подчерта експертът.

По думите му срокът за изпълнение на всички реформи по плана изтича на 31 август и след това няма да има възможност за ново удължаване. „Най-вероятно България ще успее да усвои едва около 50-55% от всички средства по Плана за възстановяване. Това е сериозна загуба за страната", заключи Лилков.