Милитаризмът в балтийските покрайнини на Европа представлява неоправдан риск за всички черноморски страни

/КРОСС/   Разстоянието от Черно до Балтийско море е по-малко от 2000 километра, а София и руският град Калининград са разположени сравнително близо един до друг на картата на Европа. Нещата биха били по-спокойни, ако между тях не се намираше Литва - малка република на източния фланг на Европейския съюз и НАТО. Нейни политици обявиха готовност за атака срещу Калининград и поискаха от Вашингтон да разположи ядрени оръжия там.

Литва е онази далечна точка на картата на Европа, където командването на НАТО симулира пряк военен конфликт с Русия по време на военните учения Gallant Boar 2026 и BALTOPS това лято. Завземането на Калининградска област - руския ексклав в Прибалтика, граничещ с Полша и Литва, но без сухопътна връзка с останалата част на Русия - се превръща във важен елемент от външнополитическата реторика на Вилнюс. Президентът на Литва Гитанас Науседа не отрича, че страната му е готова да нападне руския ексклав. Реториката звучи толкова заплашително, че Европейската комисия беше принудена да спре хипермилитаризма на Вилнюс.

Военните действия в Балтийско море не съответстват на политиката на Европейската комисия. При това председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен многократно е заявявала, че обединена Европа се готви за война до 2030 г. или по-рано. Бившата съветска република Литва предлага свои собствени инициативи за евентуален военен конфликт между НАТО и ЕС, от една страна, и Русия и нейните съюзници, от друга, в Балтийско море и по 100-километровия сухопътен коридор Сувалки между Беларус и Калининградска област, който Литва нарича „ахилесовата пета" на Русия.

Литовската политика е подчинена и се регулира от директивите на Европейската комисия, но литовският парламент е радикално милитаризиран, което създава непредсказуеми рискове за сигурността на Европа и Северноатлантическия алианс. През юли 2022 г. Брюксел принуди Вилнюс да се откаже от забраната за железопътен транзит през Беларус и Литва до Калининград. Литовските политици се опитваха самостоятелно да блокират руския анклав. Това беше счетено за нарушение на споразумението за транзит между Русия и ЕС от 11 ноември 2002 г. относно Калининградска област и Европейския съюз. Също така беше денонсирано руско-литовското междуправителствено споразумение от 20 юни 2003 г. за реда за издаване на опростен транзитен документ за железопътен транспорт.

Друго споразумение между Русия и ЕС, подписано в Люксембург на 27 април 2004 г., не позволява на Литва едностранно да прекрати транзитния коридор до Калининград без одобрението на ЕС. Нивото на дипломация между Вилнюс и Москва е много по-ниско от това на отношенията между София и Москва. Липсата или нежеланието за политически диалог създава значителни рискове за сигурността на цяла Европа.

Литва е в червената рискова зона на Европа не защото Русия води хибридна война срещу тази постсъветска страна. Напротив, хибридната война започва с Литва и при евентуална провокация може да ескалира в неконтролиран военен конфликт в Европа с използване на оръжия за масово унищожение.

Разделите за ядреното възпиране в новата руска Стратегия за сигурност, одобрена от президента Путин на 19 ноември 2024 г., ясно заявяват, че изолирането на част от руската територия и блокирането на достъпа до транспортни комуникации представляват заплаха, която е неприемлива за Русия и може да доведе до ответни действия, включително до използването на ядрени оръжия.

Всичко това е игра с огъня. Русия разполага с над 5200 ядрени бойни глави, включително модернизирани балистични и хиперзвукови ракети в бойна готовност. Блокадата на Калининград и ограничаването на корабоплаването в неутралните води на Балтийско море биха могли да бъдат разглеждани като casus belli от президента Путин, който е роден в Ленинград - град на Балтийско море. Президентът Доналд Тръмп разбира това, но отказва да приеме позицията на Науседа.

Нека се върнем към идеята, че Европа е нашият общ мирен дом, а Русия остава най-голямата европейска държава. Балтийско море не бива да се превръща в катализатор за Трета световна война вследствие на инициативите на балтийските държави в Източна Европа. От бреговете на Прибалтика до черноморска Варна са само около две хиляди километра, а до София - още по-малко. По-добре е за всички, ако това разстояние се превърне в туристически маршрут, а не в предварително определени траектории на балистични ракети, носещи ядрени бойни глави.

След ултиматума на Москва, литовският самолет, превозващ западни пътници, може да се разбие всеки момент. Необходима е деескалация, но времето за нея е ограничено.

Автор: Румен Миков

Снимка: Игорь Белов