Тайната на тъмната страна на Луната може би е разгадана

/КРОСС/ Учени може би най-сетне са разгадали дългогодишната загадка около неравномерната повърхност на Луната. Нов анализ на лунен прах, събран от нейната отдалечена страна, разкрива силни химически следи от гигантски сблъсък, който вероятно е променил Луната не само на повърхността, но и дълбоко във вътрешността ѝ. До този извод стигат изследователи от Китайската академия на науките, работили с проби, върнати от мисията Chang'e-6.

Откритието подсказва, че древните космически сблъсъци са изиграли ключова роля за оформянето на структурата на Луната. Още от 1959 г., когато съветският апарат Luna 3 за първи път показа изображения от тъмната страна на Луната, учените се опитват да обяснят защо двете ѝ полукълба изглеждат толкова различно. Досега липсата на физически проби от отдалечената страна оставяше този въпрос без окончателен отговор.

Това се промени през 2024 г., когато мисията Chang'e-6 на Китай достави първите проби от прах от скритата полусфера на Луната. Материалът е взет от кратера Южен полюс-Айткен - колосално образувание, обхващащо близо една четвърт от лунната повърхност и смятано за резултат от едно от най-мащабните сблъсъци в историята на Слънчевата система.

Екипът, ръководен от Хенг-Ци Тиан, е извършил подробен изотопен анализ на калия и желязото в пробите. Резултатите, публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, са сравнени с данни от проби, събрани от ближната страна на Луната по време на мисиите „Аполо" и китайската мисия Chang'e-5.

Анализът разкрива съществени разлики. Докато пробите от ближната страна съдържат повече леки изотопи, материалът от отдалечената страна е значително по-богат на тежки изотопи, особено на калий. Според учените това изотопно разпределение не може да бъде обяснено с обикновена вулканична активност.

Вместо това изследователите смятат, че ударът, формирал кратера Южен полюс-Айткен, е генерирал екстремни температури, при които по-леките изотопи са се изпарили, оставяйки след себе си по-тежък химичен отпечатък. „Тази характеристика най-вероятно е резултат от изпаряване на калий, предизвикано от сблъсъка, който е оформил кратера Южен полюс-Айткен, и показва дълбокото въздействие на това събитие върху вътрешността на Луната", отбелязват авторите на изследването.

Макар хипотезата за трансформация на лунната кора вследствие на сблъсък да не е нова, настоящото проучване предполага, че последствията са били много по-мащабни. Данните сочат, че ударът може да е пробил кората и да е достигнал мантията, предизвиквайки трайни промени във вътрешния състав на Луната. Изотопният състав на калия от отдалечената страна подсказва мантиен източник, различен от този на ближната страна, което говори за обширно вътрешно топене и химическо преразпределение.

Проучването стига още по-далеч, като предполага, че подобни мащабни сблъсъци могат да влияят не само върху повърхността, но и върху дълбоките планетарни процеси. Според учените ударът може да е задействал циркулация на мантията в рамките на цялото полукълбо - процес, способен постепенно да преобрази кората и вътрешните слоеве на небесното тяло.

Въпреки че тези хипотези предстои да бъдат допълнително проверени, наличните данни ясно показват, че планетарните сблъсъци оставят следи далеч отвъд видимите кратери. „Нашите резултати подсказват, че големите сблъсъци са ключови фактори за оформянето на състава на мантията и кората", подчертава изследователският екип.

С анализирането на пробите от мисията Chang'e-6 учените вече разполагат с първите преки данни от отдалечената страна на Луната - регион, който доскоро оставаше напълно недостъпен за изследване.