Любчо - история за обич и грижа

/КРОСС/ В дома му, въпреки болката, доброто все още живее

Вторият ден на Рождество е. За почти всички това е време, прекарано със семейството - време за празнуване и близост. Но не във всички домове празниците протичат по един и същи начин. Има къщи, в които е по-тихо от обичайното. Къщи, в които не се празнува.

В следващите редове ще ви срещнем с Любчо и неговата баба. Много от вас ги познават. Разказвали сме за тях неведнъж - и в предаванията, и в новините.

Много неща са се променили. Едно обаче остава непроменено - болката. Болката от отнети животи и несбъднати мечти.

Това е историята на Любчо - момче, чийто живот започва с трагедия. Пиян шофьор отнема живота на майка му и баща му още преди той да се роди. Любчо се появява на бял свят в осмия месец - преждевременно, с увреждания. Грижите за него поемат баба му и дядо му.

Няколко години по-късно семейството губи и дядото - още една загуба, която бележи живота им.

Но това е и история за силата на една жена. За бабата на Любчо - жена, която посвещава целия си живот на внука си. История за любов, която не се отказва.

Любчо е едно от децата на „Българската Коледа", които израснаха пред очите ни. Днес той е на 23 години. Завършил е училище, но работата с него продължава всеки ден.

Неговата учителка го познава още от първи клас. До 12. клас те следват учебната програма, а днес обучението е насочено към разширяване на кръгозора му - към това да разбира по-добре света около себе си. Уроците са за живота - за сърцето, за емоциите, за добротата.

Любчо е чиста душа. Всяка вечер иска целувка за лека нощ. Не забравя да каже „извинявай" и „благодаря". Думи, които не натъжават баба му, а ѝ дават смисъл и сили.

„Той беше нашата упора и повод за живеене", казва тя.

„Все едно дъщеря ни ни го подари."

Болката от загубата обаче никога не си отива. На 6 март дъщеря ѝ получава две шестици в студентската си книжка. Два дни по-късно - на 8 март - е убита на тротоара от пиян шофьор. Човекът получава осем години присъда и днес вече е на свобода.

Любчо продължава лечението и рехабилитацията си - без прекъсване. Масажи, кинезитерапия, плуване, психологическа подкрепа. Нуждите с годините се увеличават, защото това е диагноза, при която постоянната грижа е задължителна.

На въпроса какво си пожелават за празниците, отговорът е един и същ - здраве. И още нещо - любов и доброта.

За семейството празниците не са повод за радост. Те са време на мъка, тъга и липса. Въпреки това, заради Любчо, в дома има елха, светлинки и украса. Опит да се създаде топлина там, където празнотата е голяма.

Любчо обича народната музика и стихотворенията. Обича да чете на глас. Обича добрата дума и усмивката. За него дори най-малката помощ е безценна.

Историята на Любчо, на баба му и на неговата учителка е история, която се гледа със свито сърце и със сълзи в очите. История, в която една човешка постъпка преобръща съдби. Но и история, в която въпреки всичко има много доброта.

Защото в този дом, въпреки болката, доброто все още живее.