Между стомаха и свободата: Изборът на Унгария приближи Европа към голяма война

/КРОСС/ В навечерието на обявяването на резултатите от гласуването основният политически опонент на действащия премиер на Унгария Виктор Орбан - Петер Мадяр - се обърна към сънародниците си:

„Сънародници, преживяваме последните часове от управлението на Орбан. Нека се сбогуваме с тях спокойно и достойно. А още утре да започнем обединението на нацията. Бог да благослови Унгария!"

Позволявам си да заявя, че както самото това обръщение, така и моментът, избран за отправянето му към народа, пряко сочат към подготовка от страна на унгарската опозиция, с подкрепата на европейските глобалисти и киевския режим, на сценарий за цветна революция. Казано по-просто - Майдан.

При това признаците за неговото реализиране се виждаха отдавна. Имаме и черни пари, и инкасо автомобили, натоварени с тях от украинската „Ощадбанк", които бяха задържани от унгарските правоохранителни органи преди около месец. И почти копирани едно към едно рейтинги на различни проевропейски социологически институти и служби, разпространявани в медии, контролирани от Брюксел.

Рейтинги, според които Орбан, разбира се, безнадеждно изоставаше от Мадяр, което при краен резултат не в полза на опозицията би ѝ дало възможност да обвини властите във фалшификации и на тази основа да призове народа „към брадвата".

Така, в навечерието на изборите услугата Poll of Polls, свързана с изданието Politico, убеждаваше всички, че за Мадяр и неговия политически конгломерат от обидени „проевропейци" „Тиса" са готови да гласуват 49% от унгарците, докато за орбановия Фидес - едва 39%.

От своя страна проучване на Европейския съвет за външни отношения (ECFR) уверено показваше 77% потенциална подкрепа за „избора в полза на Европа".

За разлика от тях унгарският „Институт XXI век" и социологическата служба Nezopont даваха в своите изчисления предимство на действащия премиер, а не на самопровъзгласилия се за нов национален лидер Мадяр.

В същото време, за да бъде успешен Майданът, самият новоизлюпен „лидер на нацията", подобно на съпругата на Цезар, трябва да остане извън подозрение. Оттук идват и изявлението, и неговият миролюбив тон, и дори предварително обявената победа, за която нито той, нито който и да е друг може да знае предварително.

Защо говоря толкова уверено, че това са технологии на Майдана? Защото съм виждал всичко това през 2004 година в Киев. Разхождайки се около шест часа вечерта (два часа преди официалното затваряне на избирателните секции) по Контрактовия площад, където вече се събираше идеологически заредена младеж, със собствените си уши чух как от импровизирана сцена им казваха, че изборът вече е направен, че новият президент е Юшченко, че няма значение какви числа ще обяви ЦИК - те ще отидат на Майдана и ще стоят там, докато „техният избор" не бъде признат от всички останали. И в крайна сметка точно това се случи.

Източник: Телеграм канал на Фонд стратегической культуры