д-р Иван Маджаров: Българите няма да останат без биомаркерна диагностика

/КРОСС/ Българите няма да останат без биомаркерна диагностика. Това каза д-р Иван Маджаров - зам.-председател на УС на БЛС в предаването "Денят започва" по БНТ.

Д-р Иван Маджаров отговори на критиките от страна на лекари, които казват, че сумата от 25 евро категорично не покрива дори най-евтиния биомаркерен тест. „Не е коректно предадено. Затова вероятно колегите не са разбрали. 25 евро е цената за дейността в лабораторията. Мисля, че в лабораториите такава цена за дейност, за другите неща, почти няма. Останалата, скъпата част на биомаркера - консумативът, ще се поема от бюджета за консумативи на касата. Така че всеки отчетен биомаркер от лабораторията ще бъде възстановяван като разход за консуматив от НЗОК. Това е скъпата част всъщност в изследването на биомаркерната диагностика", обясни той.

Пациентите няма да доплащат абсолютно нищо, категоричен бе д-р Маджаров. „Просто е в две различни пера на бюджета на НЗОК. 25 евро е в медицинската дейност. Тези хиляди евро, които се плащат за биомаркер, защото това е изчерпателно геномно секвениране - скъпо е и наистина обхваща целия геном на пациента, ще се плаща от бюджета за консумативи на НЗОК", поясни той

Д-р Маджаров коментира и 4% увеличение на цените на личните лекари. „Сигурно са малко, но ще ви разкажа за механизма, по който се взе това решение. Този механизъм беше говорен още в края на миналата година. Поради политическа нестабилност, липсата на възможност за каквито и да било, да не използваме думата „реформи", някакви оптимизации или политики в здравеопазването, се взе цифрата, с която е повишен бюджетът за всяка отделна дейност. В случая ПИМП е с 4,4%, СИМП също е с толкова, болничната помощ - с 10%. И още тогава се прие, най-логично би било да наложим тези проценти върху действащите цени на дейностите. Така се направи и към настоящия момент. С тази разлика, разбира се, че това трябва да се случи от първи януари за всички дейности, но засега ще бъде само за първичната и специализираната извънболнична помощ, а за болничната помощ - от първи януари, поради спецификата на заплащането на тази дейност. Искрено се надявам да сме загърбили вече политическата нестабилност, в която живеехме последните години, и наистина да започнем да работим в един ритъм, в който всяка година стартираме от първи януари и стартираме не само с нов бюджет, но и с нови политики", заяви той

Според него потребителската такса е само една от темите, които се дискутират сред специалистите. „Тя е въведена преди години, аз многократно съм казвал, като опит за някакъв коректив на ползването на системата, за да не се натоварва. Тя загуби своето значение вече. Практически не работи, на някои места е отменена, както в болниците. Така че не тази такса е това, за което трябва да говорим", смята Иван Маджаров.

По думите му решението за 10% повишаване на цените на клиничните пътеки е взето на база това, че само толкова е увеличен бюджетът за болнична помощ. „Практически той дори не стига да се увеличат цените на всички. Тези, които се интересуват, знаят, че цените на тези дейности, които са извън лимит, няма да бъдат повишени засега. Надявам се това да се случи след Нова година", изрази надежда експертът.

Според него увеличаването на средствата за здравеопазване без реформи в системата не е ефективно. „Навсякъде се закърпва положението, защото е ясно, че парите са недостатъчни. В една съседна държава, като Гърция, с малко по-голямо население - около 10 милиона, срещу нашите около 5,5-6 милиона - бюджетът за здравеопазване е около 18-20 и няколко милиарда евро. Във България, когато казвам, че има 8 милиарда, казваме, че е свръхогромен бюджет. Ясно е, че с тази цифра няма как да подсигурим продължаването на сегашния достъп, защото ако увеличаваме средствата в нереформирана система, не е добре. Всички твърдят, че искаме само увеличение на средствата. Не, не искаме. Искаме да се увеличи контролът, за да докажем, че потребността от средства за българското здравеопазване е по-голяма", коментира д-р Маджаров.

Той изрази надежда новото ръководство и на МЗ, и на касата да седнат заедно и да започнат да работят. „Има нужда да се работи, а не просто да се казва „парите са достатъчни", защото ако се върнем към другата система, в която не се гледаше кой какво работи и как го работи, а просто се плаща на всички еднакво, недостатъците ги знаем всички, спомняме си до какво води уравниловката", коментира Иван Маджаров.

Според него досегашното прилагане на принципа „парите следват пациента" не е правилно. „Аз смятам, че ако се приложат правилно принципите на контрол на „парите следват пациента", т.е. да не може някой да си произвежда пациенти, макар и грубо казано, някои болници ще се самозакрият. Няма нужда да ги закриваме едностранно."