Разкриха как маите са предсказвали затъмнения в продължение на векове

/КРОСС/ Средновековен текст на маите за предсказване на слънчеви затъмнения объркваше учените от векове, но двама изследователи може би най-накрая са разгадали как всъщност е предназначен да работи.

Колко важни са били календарите за маите

Местните цивилизации в Мексико и Гватемала са водили календари повече от две хилядолетия, преди европейците да нахлуят в Америка, което им е помагало да предсказват времето на важни събития на небето и на Земята с изключителна точност. За съжаление, голяма част от това знание - и текстовете, които го съдържат - е унищожено по време на Испанската инквизиция, оставяйки само няколко части, от които да се реконструират тези усъвършенствани методи за предсказване на небесни затъмнения.

Датиращ от 11-ти или 12-ти век, Дрезденският кодекс е един от само четирите йероглифни кодекса на маите, оцелели след европейската колонизация. Кодексът от кора на дърво е 78-страничен том в стил акордеон, като всяка страница е написана на ръка и илюстрирана в ярки цветове, като подробно описва астрономията, астрологията, сезоните и медицинските знания. Предсказването на слънчеви затъмнения - които се случват, когато светлината на Слънцето е засенчена от Луната, хвърляйки сянка върху земната повърхност - е било важно събитие в обществото на маите, което е било изградено и действало около небесни събития.

„Ако сте водили отчети за това какво се е случило по време на определени небесни събития, сте можели да бъдете предупредени и да вземете подходящи предпазни мерки, когато циклите се повтарят", обяснява историкът от Тексаския университет Кимбърли Бройер в статия за The Conversation.

Например, когато Слънцето е било скрито зад Луната, правейки дневното небе тъмно, маите са извършвали церемонии по кръвопускане, за да предложат сила на бога на Слънцето.

„Жреците и владетелите са знаели как да действат, какви ритуали да изпълняват и какви жертвоприношения да принасят на боговете, за да гарантират, че циклите на разрушение, прераждане и обновление ще продължат", обясни Бройер.

Една таблица в Дрезденския кодекс позволила на специалистите по календари на маите, известни като „пазители на деня", да предскажат тези затъмнения за около 700 години. Тази таблица обхваща 405 лунни месеца (11 960 дни), но как всъщност е работила, е убягвало на учените - досега.

Лингвистът Джон Джъстисън от Университета на Олбани в САЩ и археологът Джъстин Лоури от Държавния университет на Ню Йорк в Платсбърг предлагат убедително обяснение за правилното използване на календара в нова статия в Science Advances.

Джъстисън и Лоури отхвърлят дългогодишното предположение, че таблицата е била нулирана в крайната си позиция (т.е., че е била предназначена да се използва в непрекъснат цикъл, връщайки се към месец 1 след достигане на месец 405). Проблемът е, че използването на таблицата по този начин всъщност не работи.

„Неочаквани затъмнения биха могли да възникнат при прилагането на следващата или две таблици, ако последната станция на една таблица е била използвана като основа за съставяне на следващата, и все по-често с всяко следващо пренастройване", пишат Джутесън и Лоури.

Вместо това те предлагат нова таблица да започне през 358-ия месец на текущата таблица. С този подход прогнозите на таблицата са само с около 2 часа и 20 минути по-рано както за подравняването на Слънцето, така и на Луната.

„Тази процедура би означавала също, че понякога първата дата в следваща таблица би била определена на 223-ия месец, около 10 часа и 10 минути по-късно спрямо това подравняване, за да се коригират постепенно натрупващите се отклонения от пренастройванията на 358-ия месец", пишат авторите.

Сравнявайки таблицата със съвременните ни познания за циклите на затъмненията, те открили, че с този метод маите биха могли точно да предскажат всяко слънчево затъмнение, наблюдавано на тяхната територия между 350 и 1150 г. сл. Хр., тъй като той коригира малките грешки, които се натрупват с течение на времето.

„Подобни ревизии биха запазили валидността на таблицата за неопределено време, с отклонения от под 51 минути за 134 години", отбелязват авторите.

Това е завладяващ поглед върху важната роля на маите, пазители на деня, и напредналата математика, разработена в служба на духовната връзка на тази изгубена цивилизация.