Навършват се 150 години от рождението на Джон Маклауд – съоткривател на инсулина

/КРОСС/ Днес се навършват 150 години от рождението на шотландския физиолог Джон Маклауд, който е съоткривател на инсулина и носител на Нобелова награда за физиология или медицина.

Джон Джеймс Рикард Маклауд е роден на 6 септември 1876 г. в град Клуни, близо до Дънкелд, графство Пърт, Шотландия. Семейството му се премества в Абърдийн, когато той е на 7 години, и Маклауд започва да учи в местната гимназия, а след това постъпва в колеж към Университета в Абърдийн, за да изучава медицина.

През 1898 г. той се дипломира с отличие по медицина и получава стипендията „Андерсън" за пътуване, което му позволява да работи в продължение на една година в Института по физиология към Университета в Лайпциг, пише nobelprize.org.

През 1899 г. е назначен за демонстратор по физиология в Медицинското училище към Лондонската болница под ръководството на професор Леонард Хил. През същата година получава изследователската стипендия „Маккинон" на Кралското дружество, която запазва до 1903 г., когато е назначен за професор по физиология в Университета „Уестърн Ризърв" в Кливланд, Охайо, САЩ.

През 1918 г. е избран за професор по физиология в Университета в Торонто, Канада. Там той е директор на Физиологичната лаборатория и заместник-декан на Медицинския факултет.

Името на Маклауд завинаги ще се свързва с неговата работа върху метаболизма на въглехидратите и особено със сътрудничеството му с Фредерик Бантинг и Чарлз Бест при откриването на инсулина. За тази изследователска работа Бантинг и Маклауд са удостоени с Нобеловата награда за физиология или медицина през 1923 г.

Преди това откритие Маклауд се интересува от метаболизма на въглехидратите и по-специално от диабета още от 1905 г., като е публикувал около 37 статии по темата за метаболизма на въглехидратите и 12 статии за експериментално предизвикана гликозурия.

През 1920 г. младият медик Фредерик Бантинг представя на Маклауд идеята си за извличане на вътрешната секреция на панкреаса. Маклауд му предоставя лаборатория, експериментални животни и помощта на канадско-американския медик Чарлз Бест, както и научно ръководство за провеждането на експериментите, пише Университетът на Торонто.

След първите експерименти Маклауд настоява резултатите да бъдат проверени и възпроизведени. Той участва активно в анализа на резултатите и насочва последвалата работа. По негова препоръка екстрактът получава името „инсулин". През декември 1921 г. към екипа се присъединява биохимикът Джеймс Колип, който има ключова роля в пречистването на инсулина за клинична употреба.

През януари 1922 г. започват първите клинични изпитвания на инсулина в Многопрофилната болница в Торонто. Маклауд организира и координира значителна част от последвалите изследвания върху действието и производството на инсулина. През 1922 г. той също така работи върху стандартизирането на неговата биологична активност и търси възможности за получаването му от други животински източници.

Бантинг и Бест, съвместно с Маклауд, обявяват своето велико откритие през февруари 1922 г., пише nobelprize.org. Процесът на производство на панкреатичния екстракт, който може да се използва за лечение на пациенти е патентован, а финансовите постъпления от патента са дарени на Британския съвет за медицински изследвания за насърчаване на научните изследвания, като откривателите не получават никакво възнаграждение. Впоследствие активното вещество на тези ранни панкреатични екстракти - инсулинът - е изолирано в чиста форма от Джон Джейкъб Абел през 1926 г. и в крайна сметка става достъпно като лекарство.

През 1923 г. Нобеловият комитет присъжда наградата за физиология или медицина на Фредерик Бантинг и Джон Маклауд за откриването на инсулина.

Решението предизвиква сериозен спор още тогава, отбелязва Университетът на Торонто. Бантинг смята, че заслугите на Чарлз Бест са били подценени и споделя с него своята половина от паричната награда. Маклауд от своя страна споделя своята половина с Джеймс Колип.

Маклауд е и изключително успешен преподавател и ръководител на научни изследвания. Ясните му лекции са изнасяни по привлекателен начин, а учениците и научните му сътрудници го възприемат като съпричастен и вдъхновяващ колега, който изисква прецизна работа и скромност - черта, която е присъща на неговия характер, пише nobelprize.org. Проявява голям интерес към развитието на медицинското образование и особено към въвеждането на научни методи за изследване в клиничната практика. Извън лабораторията той има интерес към голфа, градинарството, изкуствата - и особено към живописта.

В последните години от живота си Джон Джеймс Рикард Маклауд е сериозно болен. Основното заболяване, за което има надеждни сведения, е тежък артрит. След завръщането си в Абърдийн, Шотландия, през 1928 г. състоянието му постепенно се влошава, а около 1933 г. артритът вече значително ограничава движенията му и способността му да пътува и работи нормално.

В началото на 1935 г. Маклауд постъпва в дом за медицински грижи, където прекарва около два месеца, след което се връща в дома си. На 16 март 1935 г. умира в Абърдийн на 58-годишна възраст.

По повод 100-годишнината от получаването на Нобеловата награда, през октомври 2023 г. в парка „Дъти" в Абърдийн е открита бронзова статуя в естествен ръст на Джон Маклауд.

Джон Ото, основател и председател на Дружеството за паметника на Джон Маклауд, който заедно със съоснователката Кимбърли Хамилтън успява да събере средства за проекта, казва, цитиран от diabetes.org.uk: „Като човек с диабет тип 1, който през последните 50 години разчита на ежедневни инжекции с инсулин, за мен беше сюрреалистично, но и удовлетворяващо преживяване да видя как тази дългогодишна мечта се превръща в реалност. Изпитвам дълбока благодарност към Джон Маклауд за това, че ми даде живот, както и на милиони други хора с диабет тип 1 по целия свят."