Откриват изложба по повод 80 години от рождението на Галин Малакчиев

Публиката ще може да види не само скулптури, но и снимки, свързани с творчеството и живота на Галин Малакчиев, 24 от които предоставени от акад. Светлин Русев, а останалите - от Цветана Малакчиева и Дени Кръстев. Ценителите на изкуството за първи път ще могат да видят заедно творби на Галин Малакчиев от колекцията на Боян Радев, както и скулптура от дърво, подарена на тогавашния директор на Театър „София" Николина Томанова и съхранявана в театъра и до днес. Посетителите на изложбата ще имат възможността да научат повече и за дипломната работа на Галин Малакчиев, която той прави за два дни, след като комисията не го допуска до защита с творбата „Момче с лък".

Галин Христов Малакчиев е роден на 20.11.1931 г. Баща му, Христо Малакчиев, е кавалерийски царски офицер от Русе - обстоятелство, което създава редица пречки пред талантливия скулптор. В периода 1949-1951 г. Галин Малакчиев работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София. Там се научава да работи ковано желязо - още преди да е станал скулптор. След 3 години в казармата като трудовак първо следва „Архитектура". След това във ВИИИ „Николай Павлович" учи една година и я повтаря отново, за да бъде в класа на проф. Любомир Далчев. През 1961 г. завършва специалността „Скулптура" в класа на проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Дипломната работа на Галин Малакчиев - „Момче с лък", не е одобрена от членовете на комисията в Академията и само за две нощи за официалната защита Галин прави друга скулптура - „Африка" (днес на „Цариградско шосе" след „Плиска").
Едва на 40-годишна възраст Галин Малакчиев успява да навлезе в професионалните скулптурни среди, но го прави много активно. Още с първото си участие в Обща художествена изложба /ОХИ/ печели одобрение. Въпреки че е лишен от отличие, именно неговата работа „Пълнолетие" е избрана за участие в Парижкото биенале на младите творци. През 1964 г. получава ІІ награда на Съюза на българските художници за творбата си „Арлекин. Баланс".
Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. След 1973 г. Галин Малакчиев се мести в село Батулия, в близост до Своге, където създава някои от най-известните си творби и сам, заедно с жена си Цветана, която нарича „чирака - магьосник", построява ателие.
Скулптурите на Галин Малакчиев са всеки ден пред очите на хората: „Лиляна Димитрова" - фигура (днес - пред СГХГ), декоративна пластика (1969, Съюз на българските писатели), „Светлина" - стъклобетонна декоративна решетка във фоайето на Електроинженерния институт - Варна (1968), декоративна пластика в хотели на „Слънчев бряг" и „Златни пясъци" (1966-1970), фасадната решетка и монументалната пластика на аерогарата в Русе, керамичната стена за интериора на ресторант „Пълдин" в Стария Пловдив, монументалната колона „За Буквите" в градинката пред НДК.
Галин Малакчиев прави една самостоятелна изложба - през 1982 г., в сградата на СБХ на ул. „Шипка" № 6 в столицата. За нея той печели Голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков. Има награди от биеналета, изложби и др. Днес произведения на Галин Малакчиев се съхраняват в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, ХГ в Пловдив, Галерия „Сезони", Театър „София" и др. Много от произведенията му се намират в частни колекции.
Умира на 17 април 1987 г.

/АБ/