Бисер Манолов: България трябва незабавно да подаде апликация за членство в Единния банков надзор

/КРОСС/ България трябва незабавно да подаде апликация за членство в Единния банков надзор на ЕС. Да сме член на Единния банков надзор е като да имаш пълно „автокаско" на банковата и финансовата система на България. Това е най-важното за хората - да знаят, че банковият и финансовият сектор са застраховани на европейско ниво и е "печат за качество" на финансовата ни система, каза кандидатът на Реформаторския блок за управител на БНБ Бисер Манолов по време на изслушването в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Единният надзорен механизъм, преди страната да е член на Еврозоната, ще спомогне за спазване на надзорните стандарти на банките, за понижаване на риска в системата, подобряване на достъпа до информация до банковата система на ЕС и подобряване на условията за финансиране в страната, посочи Бисер Манолов. Това ще даде достъп и до Европейския фонд за преструктуриране и възстановяване, посочи Манолов и допълни, че членство на България в този механизъм би предотвратило използването на публичен ресурс при кризата с КТБ през 2014 година.

Кандидатстването на България в Единния надзорен механизъм трябва да стане непосредствено след анализ на активите и стрес-тестовете, което ще възвърне доверието в системата, категоричен е Бисер Манолов.

Другият важен акцент във визията му е, че покривайки Маастрихтските критерии, България трябва да започне сериозна подготовка за членство в Еврозоната. Манолов подчерта, че приветства правителственото решение отпреди дни в тази посока и обясни, че апликацията за членство в Еврозоната минава през две стъпки - политическо желание и решение, и „чакалнята" ERM II. България е технически готова, макар че всички знаем, че това е поне двугодишен процес, заяви Бисер Манолов.

Според концепцията му следва да се създаде общ комитет между БНБ и МФ за подготовка за влизане в Еврозоната и в този комитет да бъдат формирани пет работни подкомитета, които да водят петте важни групи от действия по подготовката за присъединяването към общата европейска валута - подкомитет „Държавна администрация", който да оцени действащата нормативна база и регулации и да съблюдава дълга и цялата отчетност при въвеждане на еврото, подкомитет „Пари и парична политика", който да работи върху техническото въвеждане на еврото като разплащателна единица, подкомитет „Финансова система", който да отговаря за паричния и капиталовия пазар, както и за целия небанков финансов сектор, подкомитет „Икономика" за нефинансовия сектор и за защитата на потребителите и подкомитет „Комуникации и публично оповестяване", който да осигури прозрачността на процеса и да информира обществеността за хода на подготовката.

През 2010 г. Латвия премина през голяма системна банкова криза, но въвеждането на еврото от началото на 2014 г. доведе до 15% ръст в размера на чуждите й инвестиции, даде пример Манолов за предимствата от членството в еврозоната.

Манолов каза, че е привърженик на подхода на балансирана твърдост и категорично се обяви за усилване на надзорния капацитет на БНБ. По думите му Централната банка трябва да разработи механизъм за ранен достъп до коректна финансова информация и капацитет за бързо и ефективно реагиране при банкови кризи. Бисер Манолов подчерта, че при кризата с КТБ системата за ранно предупреждение не са сработили, и определи неинформираността на УС на БНБ като сериозна грешка: „Затова предлагам реформа в надзора на БНБ - да се преразгледа сегашното състояние на управление „Банков надзор" и да се гарантира, че значителни правомощия не са концентрирани в един човек, като това управление се подчини директно на Управителния съвет на БНБ".

Манолов обърна внимание, че следва да се обърне внимание на процедурите по идентифициране на крайния собственик на капитал съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. Да се увеличат усилията при извършване на Due Diligence по отношение произхода на средства за вноски или увеличение на капитала, включително и засилване на сътрудничеството с Финансовото разузнаване и МВР е залегнало още в неговата концепция.
Той каза също, че във връзка с честите практики на разминаване между финансови и надзорни отчети, БНБ трябва да има достъп до междинните финансови отчети на одитните компании и да има механизми за реакция, които да позволяват, ако одитна компания представя некачествени отчети, БНБ да има право да поиска смяната й.

За по-обстоен и прецизен надзор на холдинговите структури се обяви още той и допълни, че трябва да се прецени необходимостта за отделяне на търговското от инвестиционното банкиране. БНБ трябва да има повече правомощия по качеството на обезпеченията, каза той и допълни, че трябва да се изработи Наредба на Централната банка за идентифицирането на големите кредитни експозиции.

При представянето на Бисер Манолов Димитър Танев, заместник-председател на бюджетната комисия от РБ, подчерта, че Манолов е с над 20 години опит в банковата система. Бил е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките два мандата до 2011 г., избиран е за два последователни мандата за член на УС на престижната международна асоциация за депозитно застраховане, базирана в Швейцария. След казуса с източването на КТБ, за което българските гражданите платиха 3,5 млрд. лева, РБ застава зад Бисер Манолов като авторитетен независим експерт, който може да върне доверието в БНБ, каза още при представянето му Димитър Танев.

Изслушването на останалите трима кандидати за управител на БНБ продължава.