Чии правила важат на пазара за пътната помощ

/КРОСС/ Поредна катастрофа повдигна въпроса адекватни ли са мантинелите по високоскоростните ни пътища. Този въпрос отеква още от катастрофата край Лозен, при която мъж изгуби крака си, срязан от мантинела, а след това неговият внук трябваше да плати 800 лева за репатрак.

19-годишен младеж загина, след като бус се удари в разделителната мантинела между платната. Бусът преминава в насрещното движение на магистралата, къса мантинелата и пада извън пътя.

„Три мантинели са скъсани и не са си свършили работата. Първо, че те са с най-ниския клас на задържане. На магистрала не могат да се слагат такива мантинели. Мантинелки дори ги бих нарекъл. Трябва да бъдат двуредови. Трябва колчетата да бъдат през два метра. Много често можем да видим как от двуредова минават на едноредова. Не е ясно защо", каза снощи председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров.

Той помни немалко случай през годините, при които неподходящи мантинели играят ролята на убиец вместо на спасител. „Най-кървавият инцидент е този със загиналите македонски граждани - 46 души изгоряха на „Струма". Автобусът мина през мантинелата. Вратите не можеха да се отворят. И хората изгоряха вътре в автобуса. Тя беше обикновена едноредова мантинела. Разбира се, след три дни смениха с двуредова, но хората бяха загинали", казва още той.

Немалко са случаите, при които след катастрофа мантинелата остава смляна. Точно на такава попадаме и с Владимир Тодоров.

„Аз това го виждам поне от два или три месеца. При катастрофата край Своге, когато също автобус падна, имаше мантинела, която беше смачкана на земята. Може да кажем, че нямаше мантинела, защото автобусът мина през нея", споделя експертът.

Докато говорим стигаме до друго място със заострена мантинела. „Това място е емблематичен пример как може кола да се забие и мантинелата да влезе в нея и да убие хората вътре. Това място трябва да бъде ремонтирано в рамките на часове, не на дни. Имали сме случаи, когато самата мантинела не е обезопасена, т.е. тя трябва да завършва или с един специален буфер, или да е вкопана в земята", категоричен е Тодоров.

Освен остри мантинели, намираме и много огънати. „Виждате какво се е случило с тази мантинела. Тя е задържала в случая, но тя трябва да бъде сменена. На мостово съоръжение трябва да има двойна мантинела, а в основата си е подкопана. Тоест, ако някой катастрофира, ще падне от моста на 4-5 метра височина. Генералният проблем е, че в България 95% от обезопасителните системи са мантинели, а те не са с най-висока степен на задържане. В европейските практики има друг тип обезопасителни системи. Това са така наречените бетонни предпазни огради, тип джърсита. Те предпазват от това да се навлезе в насрещното. Не са разпространени в България, защото няма икономически интерес. Държавата харчи премного средства. Беше подписан договор за 400 милиона, само за два района в България, Централен и Западен. Фирми, които слагат мантинели, получиха тези суми. Да, може би те нямат интерес да слагат бетонни предпазни огради, защото това не е техният бизнес", смята Тодоров.

Освен за нови смъртни случаи на пътя, през седмицата до нас стигна и друга новина. Бащата на загиналата в катастрофа Сияна обяви, че разследването е приключило и водачът е обвинен за причинена смърт по непредпазливост, за което се предвиждат между 5 и 12 години затвор.

„Това е най-бързо, светкавичното приключило разследване. За съжаление обаче, това е абсолютно изключение. По принцип, в България катастрофите, разследването им отнема години. Много искам да обърна внимание - трябва да се анализира не само поведението на водача, което е водещото, но и състоянието на пътя. В участъка Телиш - Радомирци явно има много проблеми - оттичането на водата, износващият слой на асфалта също. 36 са официалните места с тъй наречената концентрация на ПТП, само, че те реално са доста повече - може би са стотина - на тях има технически проблем с пътя. Защо не вземат да оправят асфалта, осветлението, да преасфалтират, да видят дали се оттича водата по правилния начин", пита Владимир Тодоров.

По отношение на другия проблем, който беше изобличен при случая на Стилян, чиято кола беше репатрирана за 800 лева от Лозен до София, експертът е категоричен: „На този пазар цари хаос. Няма никаква държавна регулация. Всеки сам си определя цените, тарифите, условията, качеството на услугата. Има и мутренски изпълнения. Цената за репатриране на автомобил би следвало единствено да зависи от това дали автомобилът е с блокирани гуми или не. Дали той може да се тегли и дърпа. Търговецът, който е взел 800 лева за тези километри, е таксувал допълнително първо блокираните колела, после това, че скоростната кутия не работи, също е таксувал и това, че и волана е блокиран. Искам да питам дали, ако отиде на фризьор, дали ще му вземе пари за това, че му седи на стола, че му използва гребените, че му ползва огледалото. Ти имаш цена за услуга. Това са абсурди. Аз познавам само една-две големи фирми, които имат национално покритие, с установени правила. Всичко останало разчита на информации от бензиновтанции, от пътни полицаи. Правилата са колкото можем да съберем пари от клиента, да ги съберем", със съжаление споделя пътният експерт.

От 14 проверени сайта, предлагащи репатриране, при половината има нарушения, като прикриване на информация за търговеца, за цената и за всички такси. От КЗП заявяват, че с цел проверка тип „Таен клиент" в два поредни дни потърсили фирмата взела 800 лева от Стилян. За съжаление, в единия ден търговецът обявил, че не работи, а в другия ден, че няма свободна кола. „КЗП е възпрепятствана за извършване на физическа проверка на конкретния търговец. Междувременно проверка на сайта му установява две нарушения. Като санкциите за подобни нарушения са до 50 000 лева за всяко. При положение че няма регламент, КЗП много трудно може да обвини някой в нарушения. Трябва първо държавата да създаде правила, след това да следи дали се спазват. Би следвало да се въведе регламент, да се разделят пътищата на участъци, да има търг, фирмата да получи право да обслужва определен участък. Подобно на такситата, може би да се въведат в таван на цените, както има в общините", смята експертът Владимир Тодоров.

Източник: Нова телевизия, „На фокус"