"Лекар на годината": Д-р Лорис Мануелян, който лекува с наука, поезия и музика

/КРОСС/ Той е познат още като „благородника в бяла престилка"

Д-р Лорис Мануелян е познат като „благородника в бяла престилка". Това определение напълно описва неговата многопластова личност. За медицината, поезията и музиката той разказа в предаването „Пулс" по NOVA NEWS.

Всекидневието му преминава между болничните коридори, отделението по нефрология и хемодиализа, операционните и срещите с пациенти. Той сподели, че никога не е търсил награди, но те сами са го намирали през годините. В 44-годишната си лекарска кариера д-р Мануелян заема ръководни постове. Бил е началник на отделение и за кратко директор на болница. Той определя ръководната работа като „голяма отговорност", която приема с ясни граници и принципи.

Д-р Мануелян е член на редица престижни професионални организации, сред които Българския лекарски съюз, Европейската диализно-трансплантационна асоциация и Американското нефрологично дружество. Той призна, че ако можеше да върне времето назад, отново би избрал лекарската професия. „Свикваш да виждаш и щастието в очите на спасените пациенти, и болката от загубата. Трудно е, но продължаваш да се бориш до последния момент", казва д-р Мануелян. За него моралът в медицината не се изчерпва с Хипократовата клетва, а е дълбоко вътрешно убеждение и човечност.

Поезията влиза в живота му още преди медицината и никога не го напуска. Той е автор на стихосбирки, текстописец и композитор, а китарата винаги е наблизо. Музиката е част от личната му свобода и начин да презарежда.

Д-р Мануелян е и ментор на млади лекари, на които предава не само знания, но и необходимостта да се развиват в динамично променящата се медицина. Той сподели, че е критичен към липсата на добра организация в здравеопазването, но гледа с надежда към бъдещето и създаването на национални и европейски медицински хъбове.

По думите му извън болницата домът му е изпълнен с изкуство, музика, книги и природа. Там, сред птици и зеленина, лекарят намира тишината, от която има нужда, за да продължи призванието си. „Най-важното е да съм здрав, за да мога да бъда полезен", каза д-р Лорис.

Кореспондент: Елена Танева