5 Неделя след Петдесетница на св. Отци от 6-те Вселенски събори. Св. вмчца Марина.

/КРОСС/Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина приема християнството на дванадесет години и решава да посвети своята девственост на Бог. Тъй като открито изповядва вярата, баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея. Когато навършила шестнадесет години, срещнала управителя на Диоцез Ориент Олибрий. Пленен от красотата ѝ, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.

Марина не се съблазнила от обещанията за охолен живот и не се прекършила от мъченията, на които я подложили, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.

На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христос. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре завързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути и оковите ѝ по чудо паднали, а тя се изправила във водата и запяла хвалебствени песни към Бог. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан - през 289 година.

В житиетата на Света Марина впоследствие се появява и епизод, който разказва, че по време на мъченията в тъмницата ѝ се появил дяволът, приел формата на огромен дракон, обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават дори още по-драматични - дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии дяволът се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Според трета версия дяволът, веднъж победен като дракон, се появява отново като тромав космат мъж, който заплашва Марина, но тя го прогонва с кръстен знак.

В по-късни версии на житието на светицата се разказва, че тя от малка останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от околността на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, използвани от Православната църква, споменават че дванадесетгодишната Марина приема християнската вяра от скитащ просяк - християнин.