Проф. Александър Маринов: Официалното писмо до Европейската комисия е едно

/КРОСС/ Проф. Александър Маринов - политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, коментира в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ състоянието на публичните финанси, скандала с писмата до Европейската комисия, инфлацията, възможните протести и политическата ситуация след президентските избори. По думите му настоящият бюджет е "бюджет на вразумяването".

"В продължение на шест години държавата се управляваше доста неразумно. И пак казвам, това е извод в докладите на Сметната палата, не е политическа преценка", подчерта Маринов.

Според него излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, като основната цел трябва да бъде постепенно ограничаване на раздутите разходи и пренасочването им към социални, индустриални и технологични приоритети. Той даде и конкретен пример за постигнатото намаляване на дефицита:

"Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива", коментира той.

По повод скандала с обсъжданото използване на средства от втория пенсионен стълб Маринов заяви, че трябва да се прави разграничение между различните идеи, обсъждани на експертно ниво, и официалната позиция на правителството:

"Първо имаме официална кореспонденция с Европейската комисия, която е публично достъпна на сайта на Европейската комисия. Официалната кореспонденция, тоест официалната позиция на българското правителство, е заявена. Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите."

Той отхвърли твърденията за наличието на повече от едно официално писмо до ЕК:

"Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа."

Две версии на писмо с един и същи номер и дата: Кой текст е изпратен до ЕК на 2 ноември?
Според Маринов атаките по тази тема целят да отклонят общественото внимание от одитните доклади на Сметната палата, които той определи като изключително сериозни:

"Тази истерия, която се раздухва, заедно с другите въпроси - защо не се е състоял Съветът, защо крият бюджета и т. н., е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата. Защото аз си позволявам да твърдя, че това са скандални разкрития. В една нормална държава такива разкрития за злоупотреби и измами с публичните финанси и с управлението на държавата водят до много тежки последици."

По отношение на инфлацията Маринов посочи, че правителството може да влияе върху нея чрез постепенно ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Той обърна внимание и на предприетите мерки срещу необоснованото повишаване на цените, като подчерта, че част от инфлационните процеси имат външни източници. Маринов коментира и идеите за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отрече това да представлява атака срещу богатите:

"Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании."

Запитан дали бюджетните мерки могат да предизвикат протести, Маринов посочи, че е важно какви са причините и социалната основа на недоволството.

Той коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като заяви, че според него българското правителство има ясна позиция за бъдещето на страната в ЕС:

"Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия", заяви Маринов.