Скръбна Божия Майка (Възпоминание)

/КРОСС/ В този ден Църквата чества Блажена Дева Мария, споделяща Страданията на своя Син в подножието на кръста.

Из „Слова" на Свети Бернард, Абат и Църковен Учител

(Слово в неделята на Октавата на Отнасяне на Блажена Дева Мария в небето 14-15; Opera omnia, ed. Cisterc. 5 [1968] 273-274)

Мъченичеството на Девата е отбелязано както в пророчеството на Симеон, така и в самата история на Господните Страдания. Той е поставен, казва за Младенеца Исус светият старец, като знак на противоречие, и след това се обръща към Мария: и меч ще прониже душата ти (ср. Лука 2, 34-35). И наистина меч прониза душата ти, свята наша Майко! Всъщност мечът нямаше да достигне плътта на Сина, ако не бе преминал през душата на Майката. Разбира се, след като твоят Исус, Който бе на всички, но по-особен начин твой, бе издъхнал, жестокото копие не успя да достигне душата Му. Когато, без да уважават дори смъртта Му, пронизаха реброто Му, това вече не можеше да нанесе никаква вреда на твоя Син. Но на тебе - да. Копието прониза твоята душа. неговата душа не беше вече тук, но твоята по никакъв начин не можеше да бъде на друго място. Затова силата на болката прониза душата ти, и затова с пълно право можем да те наричаме мъченица, защото в тебе участието в страданията на Сина надхвърли многократно в проявата си физическите страдания на мъченичеството. Нима не бе за тебе по-болезнена от меч онази дума, която наистина прониза душата ти и стигна чак дотам, че да раздели душа и дух? Защото ти бе казано: „Жено, ето сънът ти" (Йоан 19, 26). Каква замяна! Бе ти даден Йоан на мястото на Исус, слугата - на мястото на Господаря, ученика - на мястото на Учителя, Зеведеевия син - на мястото на Сина Божи, един обикновен човек - на мястото на истинския Бог. Как при тези думи да не бъде пронизана толкова нежната ти душа, когато само при спомена за тях се късат дори нашите сърца, които са от камък и желязо? Не се чудете, братя, когато чуете да се казва, че Мария е била мъченица в духа си. Да се чуди може само онзи, който никога не е чувал Павел да включва сред най-големите вини на езичниците това, че са били лишени от чувства. Тази вина е била много далеч от сърцето на Мария, и нека бъде също така далеч от сърцата на смирените й почитатели. Но някой би могъл да възрази: Но нима тя не е знаела предварително, че Исус ще умре? Разбира се. Нима не е била сигурна, че Той много скоро ще възкръсне? Несъмнено, тя е била твърдо уверена в това. И при все това е страдала, когато Той е бил разпнат? Със сигурност, и то наистина ужасно. От друга страна, кой си ти, брате, и каква е това твое странно мислене, щом се учудваш на солидарността в болката на Майката със Сина повече, отколкото на болката на Самия Син на Мария? Той можа да умре в тяло, а защо тя да не можеше да умре заедно с Него в сърцето си? В Сина действаше любовта, която е по-висша от всяка друга любов. В майката действаше любовта, с която, след тази на Христа, не може да се сравни никоя друга любов.