Здравният медиатор Марко Тодоров, без когото мнозина са изгубени

/КРОСС/ В община Николаево, област Стара Загора, едва двама здравни медиатори обслужват стотици хора в района. Малките общини на България често са с висока безработица, а хората там нямат достъп до здравеопазване. Затова се налага да помагат здравните медиатори.

За да стигне здравеопазването до най-уязвимите групи в община Николаево, на терен работят двама здравни медиатори. В район, където в селата няма постоянни лични лекари, а единствената линейка обслужва спешни случаи на голяма територия, работата на тези двама души е връзка между институциите и общността.

Те са мостът между РЗИ, социалните служби, полицията и общопрактикуващи лекари в района. Често им се налага да разясняват елементарни неща на терен, като какво е ваксина.

„Здравните медиатори са едни от много желаните помощници на общопрактикуващите лекари. Нашата работа не е да ходим по домовете и да търсим деца или възрастни, за да идват. Това е тяхна работа. Без медиаторите нямаше да се справим - трябва да ги има", казва д-р Добринка Вълчева.

За 29-годишния Марко Тодоров тази професия не е само осемчасов работен ден. Районът му обхваща няколко села. Във всякакво време той върти педалите на колелото, за да стигне до хората, които нямат пари дори за преглед при личен лекар.

„По селата няма работа, хората са здравно неосигурени и едва посрещат нуждите си. Когато вляза в квартала, говоря и на български, и на турски, и на цигански. Отивам по 10, по 20 пъти в едно семейство, за да ги убедя да имунизират детето си. Нашата работа е 24/7 - викат ме и в 2-3 часа през нощта да превеждам на Спешна помощ", казва Марко Тодоров.

За хората без здравни осигуровки достъпът до лекар често е мираж или имат такъв само при спешни случаи. В такива ситуации Марко организира кампании, за да събере пари за здравните им вноски и да им помогне.

И стават чудеса. В традиционно бедна общност за кратко време събират огромната сума от 25 хиляди евро, нужна за спешна трансплантация.

„Синът ми беше на хемодиализа, вдигаше 200 кръвно, направи инсулт... Докарахме Марко през нощта. Той взе телефона и направи кампания. За 18 дена събра 25 000 евро за операция в Турция. Без Марко нямаше да стане", разказва Надежда Ангелова.

Зад всеотдайния труд на Марко за общността стои негова лична криза. Човекът, който намира изход за чужди съдби, е без дом. Женен, с три деца, Марко оцелява благодарение на добри хора, които безвъзмездно са го приютили в дома си.

„Той гледа за народа да има, а за него да няма. На мен ми помогна за сърцето, плати ми осигуровките. Но той няма къща, къде да живее с децата си - хора го приютяват. Марко много направи за бедния народ, сега той има нужда някой на него да му помогне", казва Васил Марев.

Без дом, но със сърце и чуждите болки на гръб, Марко отново върти педалите към следващия адрес. Защото в махалата някой чака точно него, за да получи шанс за живот.