22 март – най-големият празник на Асеневата столица

/КРОСС/ 22 март е празник на Асеневата столица. След Освобождението великотърновци първи в България посвещават специален ден на своя град, в който отдават почит към неговото минало и заслужилите му дейци.

Изборът на датата препраща към далечната 1230 г., когато на 9 март (стар стил) при Клокотница българският владетел Иван Асен II разгромява войските на кир Теодор Комнин, в резултат на което държавата ни получава излаз на Черно, Егейско и Адриатическо море и се превръща в първостепенна сила на Европейския югоизток. Тъй като, според църковния календар, победоносната битка при Клокотница става в деня на светите 40 мъченици, Иван Асен II заповядва строящата се в Новия град (Асенов квартал) църква да се именува в тяхна чест и в нея да се постави колона с надпис, който прославя събитието и остава като траен паметен знак за потомците.

Векове по-късно на 22 март 1879 г. Учредителното събрание, провеждащо се във Велико Търново, приема и записва в протоколите си, но не и в Конституцията, следното предложение на Драган Цанков: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденция на княза, а в Търново да става коронацията на княза“.

Прегледът на честванията от Освобождението, та и до наши дни, свидетелства, че в паметта на великотърновци остава като водеща дата битката при Клокотница през 1230 г., въпреки разликата от един ден с приемането на Григорианския календар на 1 април 1916 година. Дори в архивни документи празникът е именуван „Св. 40 мъченици”.

Първите сведения за отбелязването на 22 март като празник се съдържат в списвания от Недьо Жеков литературен журнал „Правда”. В бр. 2 от 15 март 1879 г. е публикувана статията „Едно духовно тържество”. В нея се съобщава за внушителен празник на гражданството, състоял се в храма „Св. 40 мъченици”. От съхранените до наши дни данни узнаваме, че на отслужената литургия присъстват руският императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, висши чиновници, войска, народни представители от провеждащото се в града Учредително събрание, чуждестранни гости и журналисти, много великотърновци.

От тогава до 40-те години на XX век 22 март се чества като ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Предшествениците ни проявяват непрекъснат стремеж за обогатяване на празничната програма с родолюбиви елементи.

През 1924 г. по инициатива на група членове от училищното настоятелство Общинският съвет решава празникът на Велико Търново да се чества и като Ден на благодетелите. Това се посреща с възторг от старостоличани.

Десетилетия наред те живеят с основателното самочувствие, че техният град е сред малкото селища, за чието развитие заслуга имат не само местните благодетели, но и дейци от цялата страна, сред които княгините Клементина и Мария-Луиза, цар Борис III и много други. От тогава насетне шествието на учащите се, носещи портретите на благодетелите, придружени с кратка биографична справка, става неотменна част от официалната празнична програма.

Тържествено и пищно старостоличани отбелязват деня на своя град през 1930 г., когато се навършват 700 години от освещаването на църквата „Св. 40 мъченици”.

Специално избран комитет изготвя празничната програма и набира средства за “начинанията, които трябва да бъдат запомнящи се и вълнуващи всяко сърце”.

На 20 март 1930 г. уредникът на Градския музей Тодор Николов изнася сказка за заслугите на цар Иван Асен II към великотърновската и общобългарска история в салона на читалище “Надежда”.

В самия празничен ден жителите на старата столица начело с учащите се и техните оркестри, както и с частите на Търновския гарнизон, се отправят към храма “Св. 40 мъченици”.

След архиерейската служба на митрополит Филип войниците приемат светото причастие. В памет на починалите благодетели се отслужва панихида, последвана от тържествен молебен в прослава на живите дарители и на цялото гражданство.

Йордан Кулелиев запознава присъстващите с приноса на благодетелите за развитието на училищното, читалищното, библиотечното дело, за строежа и издръжката на сиропиталища, ученически колонии, благотворителни дружества и пр. във Велико Търново и региона.

На 22 март 1930 г. вечерта любителската театрална трупа при маринополското читалище “Искра” представя безплатно Вазовата драма “Борислав”. Декорите за празничната постановка прави бележитият художник Борис Денев.

От особено значение за историята на празника е 1934 година. Тогава великотърновци излизат с инициативата 22 март да стане всенароден празник и Ден на българския дух. През 1936 г. по идея на Тодор Николов в навечерието на 22 март учениците от слетите гимназии посещават църквата „Св. 40 мъченици”, запознават се с историята й, сами подготвят и изнасят реферат за епохата на Иван Асен II. Оттогава до 1944 г. това се превръща в традиция.

1942 година се свързва с нов елемент от идеята за отбелязване на най-големия местен празник – създаване на национален мавзолей в храма „Св. 40 мъченици”. Търновци апелират той да се превърне в място за всенародно поклонение пред паметта на заслужилите към българската история видни личности.

Освен официалните прояви на празника (парад на Търновския гарнизон, дефилиране на учениците с портретите на благодетелите, приемане на светото причастие от войниците в Търновския гарнизон, отслужване на панихида и молебен, тържествено прочитане имената на дарителите и завещаното от тях, запознаване с делото на Асеневци и др.), в специалния ден, посветен на града, се включва и весела част.

Извиването на кръшни хора в двора на църквата „Св. 40 мъченици”, удоволствието от разглеждането на многобройните сергии, отрупани с лакомства, женски труфила и разнообразни детски играчки допълват празничното настроение.

Безспорен хит обаче са пържените на място и на открито мекици.

От спомените на известния търновски сладкар Киро Цанков узнаваме следните любопитни подробности за това празнично “начинание”: „Ние пържехме мекици на открито. Дори трябваше да се явяваме на търг за това… Всеки войник получаваше по пет мекици, учениците по три, а на гражданите – по една”.

Години по-късно великотърновецът Ангел Тошев, заминал на гурбет в Аржентина през 40-те години на миналия век, пише, че при посещенията си в много и екзотични закусвални и ресторанти у нас и в чужбина опитвал какви ли не ястия, но никъде не открил неповторимия аромат и вкус на мекиците, пържени в родния му град на 22 март.

И още един любопитен факт. Заслугата за възстановяването на 22 март като местен празник принадлежи на жителите от Асенов квартал.

През вече далечната 1970 г. под наслов „Мой любим квартал” те организират тържество в емблематичната за Велико Търново и България църква „Св. 40 мъченици”. Благородната им идея е подкрепена от обществеността през 1984 година. Оттогава насетне старостоличани продължават традицията, завещана от дедите.

*Източник: https://www.borbabg.com/