Необходими ли са промени в Изборния кодекс и има ли време за реализирането им

/КРОСС/ Необходими ли са промени в Изборния кодекс и има ли време те да бъдат реализирани преди предстоящите парламентарни избори? Това коментираха Цветелина Пенева, член на Обществения съвет към ЦИК, Даниел Стефанов, политолог и изборен експерт, и Александър Андреев, бивш председател на Централната избирателна комисия, в ефира на предаването „Твоя ден" по NOVA NEWS. 

Темата идва на фона на напрежение около изборните правила и машинното гласуване. С 12 гласа „против" и 2 „за" Централната избирателна комисия отхвърли искането на депутатите Ивайло Мирчев и Божидар Божанов за организиране на публична проверка на машините за гласуване с цел разсейване на съмненията и спекулациите относно сигурността на вота. Паралелно с това от „Продължаваме промяната - Демократична България" обявиха протест с настояване на предстоящите избори да бъде въведено 100% машинно гласуване. Демонстрацията е насрочена за 18:00 часа днес на столичния площад „Независимост". Протест организира и партия „Възраждане" - също в 18:00 часа пред парламента - срещу част от предложенията за промени в изборните правила, по-специално срещу идеята за въвеждане на сканиращи устройства за отчитане на гласовете. Подобно предложение беше обсъдено и по време на консултациите при президента Румен Радев, а от „ДПС - Ново начало" настояват именно за въвеждане на такива скенери.

► Даниел Стефанов: Поредната истерия с изборните правила

Политологът и изборен експерт Даниел Стефанов определи случващото се като пореден епизод от добре позната практика.

„Поредната истерия с изборните правила преди изборите - това вече е традиция в България. Мисля, че в последните десетина години винаги стигаме до такива неща. Понякога следват резки промени в правилата, понякога - не, но винаги има политическо заиграване с тях", заяви той.

По думите му този път напрежението е дори по-голямо, тъй като изборите се възприемат като решаващи.

„Колкото повече един избор се вижда като решаващ, толкова повече политическите партии решават, че трябва да повдигнат тази тема по един, според мен, абсолютно недопустим начин", подчерта Стефанов.

► Цветелина Пенева: Демонстрира се висока степен на непрозрачност

Членът на Обществения съвет към ЦИК изрази сериозно притеснение от начина, по който се подготвят предлаганите промени.

„Аз съм притеснена най-вече от високата степен на непрозрачност, която се демонстрира този път", каза тя.

Пенева посочи, че от изявление на депутата Павела Митова от декември става ясно, че е работила специална работна група, която е подготвила предложенията за обсъждане в правната комисия. По думите ѝ групата е изготвила доклад от 250 страници, включително с оферти и обсъждане на възможности за наемане на оптични скенери.

„Всичко това е станало без участие на опозицията и избирателите", подчерта тя.

► Александър Андреев: Нова технология без тестове ще създаде сериозни проблеми

Бившият председател на ЦИК предупреди, че прибързаното въвеждане на нови технологии крие сериозни рискове.

„Цялата тази истерия, която в момента върви във връзка с изменението на Изборния кодекс, води до това, че текстовете, които евентуално ще бъдат приети, трудно могат да бъдат обмислени докрай и резултатът от прилагането им е трудно прогнозируем", заяви той.

Според Андреев въвеждането на сканиращи устройства без експериментално прилагане би създало сериозни затруднения.

„Въвеждането на една изцяло нова технология, без тя да е тествана експериментално, би довело до сериозни проблеми и сериозен шум в системата при организирането на изборите. Не може да ги въведем, без да знаем кои са тези машини, какви са, как ще бъдат наемани, кой ще ги обслужва, дори оставяйки настрана чисто финансовата част", подчерта той.

Даниел Стефанов направи подробен коментар за пътя на машините за гласуване и контрола върху тях.

„Проблемът, който имаме от години, не е в самата технология. Не е проблем да наричаме машините с епитети или да казваме, че скенерите изначално са лоша технология. Това как една технология ще работи зависи от приложението ѝ", заяви експертът.

Той обясни, че за всеки избор се създава практически нов софтуер, изработван от ограничен брой хора от фирмата доставчик и от ЦИК, като Комисията няма собствен капацитет да разработва софтуер.

„След това софтуерът се предава на частна фирма, която в частен склад качва този софтуер на всички машини. Имаме абсурдни случаи, в които Министерството на електронното управление и две агенции разполагат с между два и три дни, за да проверят хардуера и софтуера. По закон срокът е 10 дни, но той почти никога не може да бъде спазен", обясни той.

Стефанов даде пример, че често докладът за годността на машините излиза непосредствено преди изборния ден, когато част от устройствата за чужбина вече са доставени.

„Практически дали тези машини стават за гласуване се решава от изпълнителната власт", подчерта той.

Стефанов припомни и проверка на Обществения съвет след изборите през 2021 г. „Стигна се до заключението, че най-вероятно по-голямата част от секционните комисии не са броили разпечатките, а са преписвали данните от машинния протокол. Трябва да се сложат нужните контроли на всяка една стъпка. Най-малкото броенето трябва да става в районната избирателна комисия, а не в секционната", заяви той.

Цветелина Пенева подкрепи тази теза и подчерта, че законодателят не е разписал ясно процедурите за сертифициране на машините.

„Това е недостатък на Изборния кодекс, който стои вече години наред. С тези машини работим от 2014 година. В годините до 2021-а с тях се експериментираше и ние познаваме добре предимствата и недостатъците им", заяви тя.

В заключение Александър Андреев призова да се излезе от схващането, че машините са универсално решение.

„Изборният кодекс е съставен така, че урежда основно хартиеното гласуване, но не и машинното. Одитът на машините и промените в кодекса трябваше да бъдат направени много по-рано", заяви той.