Гърция връща на България тленните останки на цар Самуил. Как ще бъде посрещнат великият български владетел след повече от шест десетилетия

/КРОСС/ Връщането в България на тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, е резултат от продължителни преговори с Гърция, а не от внезапно решение. Това обясни историкът проф. Христо Матанов в ефира на „Здравей, България".

По думите му моментът също не е случаен - на 6 октомври се отбелязва годишнината от смъртта на българския владетел. „Това не става изведнъж. Разбира се, става с преговори, и то продължителни", подчерта историкът.

Според Матанов в България е имало съпротива срещу връщането на ръкописи и други ценности, които гръцката страна е искала да получи. Става въпрос за общо 48 църковни реликви, свързани с гръцки манастири и църковни институции, които са били взети през 1917 г.

Сред ръкописите, които определи като интересни, той посочи Евангелие на Йоан Кантакузин с приписки, което по думите му има особена стойност за гръцката страна. Матанов посочи, че информация за размяната се е появила и в гръцката преса, докато според него българската страна не е акцентирала върху това какво предоставя в замяна.

Запитан дали останките на Самуил е можело да бъдат върнати по-рано, ако България се беше съгласила по-рано да предаде въпросните ценности, историкът отговори: „Най-вероятно да".

Историкът коментира и появилата се непотвърдена информация, че част от артефактите, които България връща, може да са били съхранявани повече от 70 години в секретен фонд. Според Матанов става дума за мит.

По думите му ръкописите са се съхранявали в центъра „Иван Дуйчев" и са били достъпни за научна работа. „Те бяха свободни за ползване от учени от целия свят. Неслучайно те идваха да ги ползват. Разбира се, бяха обработени и от български учени", обясни той.

Според проф. Матанов има висока степен на сигурност, че останките принадлежат именно на цар Самуил. Един от аргументите е открита травма на ръката, която съответства на сведенията в писмените исторически извори.

Историкът припомни разказа за сражение, при което Самуил е ранен в лявата ръка. Синът му Гаврил Радомир успява да го спаси, като го пренася на гръб до свободна българска територия. Самуил впоследствие се възстановява, но според историка травмата вероятно не е зараснала напълно. Именно следи от подобно нараняване са открити върху останките.

Матанов не вижда особена необходимост от нови изследвания, макар да подчерта, че такива винаги могат да бъдат извършени. По-различна според него е ситуацията с останалите открити кости. За тях няма сигурни сведения дали принадлежат на Гаврил Радомир, на негова съпруга или на други хора.

Проф. Матанов коментира и историческите спорове със Северна Македония около личността на цар Самуил. Той припомни, че в по-стари учебници там е присъствала тезата, че българите са „татари", докато населението на Македония е славянско. По думите му тази концепция води началото си от XIX век, но вече не присъства в съвременните учебници.

Втората теза, която историкът оспори, е определянето на Самуил като „македонски цар". „Никъде не се споменава такова нещо. Все като български се споменава", заяви Матанов.

Според него връщането на останките в България ще има силен отзвук и в Северна Македония. Той очаква темата или да бъде подмината с мълчание, или акцентът там да бъде поставен върху ценностите, които България предоставя на Гърция в замяна.

На въпрос дали очаква дезинформационна кампания по темата, Матанов отговори утвърдително. „Да, очаквам дезинформационна кампания, тъй като знам за какво става въпрос. И ние сме свикнали", заключи историкът.