ЕС приема нови правила за екологичното и социално отчитане на компаниите

/КРОСС/ От 2024 г. Влизат в сила нови правила на ЕС, където големите компании (с над 250 служители и 40 милиона евро оборот) трябва да обявяват публично за начина по който работят и управляват социалните и екологични рискове. Какво означава на практика това за бизнеса и за обществото? Повече подробности пред Радио София разказа Елена Матеева от Българската мрежа на глобалния договор на ООН.

По думите й, стандартите са необходими, тъй като към момента, отчитането на компаниите в по-голямата си част е доброволно и се прави чрез различни стандарти, които наброяват няколкостотин.

"Това е неприложимо, защото нямаме сравними данни, чрез които да можем да се ориентираме дали и в каква степен компанията действително работи по отговорен и устойчив начин, както същност е декларирала, че го прави. Преминаването към една обща стандартизация е правилния начин и правилния път да се постигне устойчивост на бизнеса и на нас, като общество", коментира Матеева.

Тя допълни, че с разширяване на обхвата ще се засегнат доста голям брой компании, като в България, по данни на НСИ за 2020 г. фирмите с персонал над 250 човека са 718. Освен това подчерта, че основното предизвикателство ще бъде какви точно ще са стандартите, тъй като още не са известни формите на отчетност.

"Ние се готвим да подпомогнем всяка една компания, която срещне трудности да изготви своята нефинансова отчетност, като предоставим знания, както и ресурси откъдето могат да се черпят подобни знания, за да се справят и сами. Това, което ще бъде предизвикателство е одитирането на тези отчети, защото там ще трябва да има подготвени специалисти, които да го правят. И големият спор и надеждата е, това да не са само т. нар. "Голяма четворка", през която минава финансовата отчетност и в момента, а пазарът да е отворен, за да има възможност и по-малки фирми и консултанти да участват", сподели Матеева.

Новото споразумение влиза в сила 20 дни след публикуването му и неговите разпоредби трябва да бъдат интегрирани в националните закони на държавите членки на ЕС след 18 месеца. По думите на Матеева срокът не е достатъчен, като всяка една компания трябва да започне още отсега да следва насоките, които непрекъснато се публикуват и обновяват и да следи това, което ще излезе като окончателно решение от страна на българската държава.