Незаконни кариери вадят чакъл и камък

/КРОСС/В България върви не само незаконна сеч, но и нелегален добив на пясък, чакъл и камък в огромни размери. Копае се безогледно в защитени територии и частни имоти, като се нанасят огромни щети на природата и на икономиката на страната. Това съобщи за „Преса" Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.

Стотици декари в Ивайлов­градско и Гоце Делчев са надупчени като швейцарско сирене. Ако там има по 5-6 законни кариери, 10 пъти повече са нелегалните, откъдето се вадят тонове инертни и скалнооблицовъчни материали. На „тъмно" се добива мрамор във Врачанско, хищнически се изгребват наносни материали от Струма, Места и Чая, а това създава условия за срутване на бреговете и образуване на свлачища.

„Това, което се вихри, е не сива икономика, а направо черна. Не се плащат данъци и концесионни такси, нито нормални заплати. Всичко се дава на ръка. Нанасят се и непоправими щети на природата, защото всяка легитимна минна компания има задължение да рекултивира терените след приключване на работата. Докато след бракониерите остават лунни пейзажи - земята не става нито за отглеждане на някакви култури, нито за пасища", посочва Иван Андреев.

За проблема алармира и миньорската синдикална организация към КТ „Подкрепа". Според нея вече е направено проучване, което показва, че 90% от пясъка и трошения камък в автомагистрала „Струма" са от незаконен добив.

Предложението на минната камара е да се вземат спешни мерки. Идеята е да бъде разписан план за действие при подаден сигнал. В екипите за проверка трябва да има полицаи, хора на екоинспекцията и на общинската администрация.

Българската асоциация на производителите на инертни материали ще предложи промяна в Закона за водите, с която да се забрани извличането на пясък от реките.
България е единствената държава в ЕС, където тези неща се случват. Проблемът е придобил чудовищни размери, защото няма контрол. Добивът е лесен, защото не се изисква тежка техника и няма нужда от взривове. Вземаш един багер и вадиш материал, който се продава много добре. Обикновено това става по договор с кметовете, под предлог че се прави корекция на речните корита. Това обаче създава условия за срутвания и свлачища. Освен това този материал е не само незаконен, но и не отговаря на изискванията за качество. По-късно обаче се използва в производството на лепила и цимент, а после се чудим защо плочките падат, а циментът не държи.

Най-малко 15 са незаконните кариери за пясък, каменни фракции и баластра край Варна, твърди Даниел Йорданов, зам.-директор на основния производител на сертифицирани инертни материали „Ескана" АД. В опит да размърда неефективния контрол върху нелегалния добив и да защити бизнеса си от дъмпинга, който нелоялната конкуренция прави, той ги е обходил всичките и дори е провокирал проверки срещу тях. Резултати обаче няма.

„Параван им правят местните кметове, които според Закона за подземните богатства трябва да контролират добива. В Министерството на енергетиката пък проверяващите са едва трима за цяла България и докато дойдат на място, минават по 3 месеца", разказа Йорданов.

Сред най-скандалните случаи е добивът от находището „Тепето" в землището на община Провадия. Там върху 67 дка, собственост на „ЗСК Девня" АД, работи нелегална кариера за трошен камък, маскирана през годините с различни споразумения с местната власт - за разчистване на площадка за регионално депо за отпадъци, за фотоволтаици и т.н.

С около 2 млн. тона материали, добити от нея, са изградени пътищата до ветроенергийните паркове в Каварна и Балчик, а шофьорите, които ги извозвали, получили жилища в построена от дружеството кооперация във Варна. На около 500 м от „Тепето" е кариерата „Ветрино", чийто концесионер е „Ескана". Ако трошеният камък там се продава за 8-10 лв./тон, нелегалните „съседи" го продават по 5-6 лв.

Нелегална кариера за добив на скални късове изникна край Емона. Това е последната мода в сенчестия бизнес по морето. Въоръжени с кирки и къртачи, роми са плъзнали из района и са на път да го превърнат в своеобразен нашенски Гранд каньон. По скалите ясно личат следи от земеделски сечива, а преминаващите се кръстят да не тръгне свлачище след инвазията.

Терените попадат в поземления фонд на Емона, обявени са за природна забележителност. Роми натоварват плячката в камиони и я карат в складове за строителни материали. За квадратен метър скала черноработниците получават по три лева. На борсите материалът се продава три пъти по-скъпо, установи репортер на „Преса", който се натъкна на база по главния път Бургас - Слънчев бряг, където вървеше директна продажба на скалите по 9 лв. за квадратен метър. Стоката е разпределена в палети, изложена е на показ.

Подобни образувания са използвани още преди няколко години за настилката в увеселителни паркове в Слънчев бряг. Материалът обаче се оказал ронлив и тази година собствениците заменили настилката с щампован бетон. В момента скали се използват за външната облицовка на къщи в несебърските села. В района действат две ромски фамилии, специализирани в къртенето на скални маси - Гърчетата и Гавазовите, обясняват криминалисти.