Стоян Мавродиев: Пенсионната реформа трябва да бъде бърза и смела

Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, в интервю за Нова телевизия

Водещ: Стоян Мавродиев – председател на Комисията за финансов надзор, гост в „Здравей, България!”. Добро утро.

Стоян Мавродиев: Добро утро.

Водещ: Имате важен форум днес. Ще участват премиера, който вчера е бил на КРИБ на форума, освен това постоянният представител на Световната банка за България, председателя на Европейския надзорен орган за ценни книжа. Какво ще обсъждате? Какви решения очаквате?

Стоян Мавродиев: Това е един много знаков за България форум, доколкото до момента, такъв форум на подобно високо ниво с международно представителство и обхващащ доста теми от финансовата система, не е правен. На форума също ще участват председателите на надзорните органи на десет  държави, всички държави от Централна и Източна Европа и от Балканския регион. Което мисля,  че е знаково за България, от гледна точка на нашите претенции да бъдем лидер по отношение на присъединяването и на съседните държави от Западните Балкани.

Водещ: Фокусът какъв е?

Стоян Мавродиев: Фокусът е – перспективите за развитие пред финансовите пазари в България и по-специално небанковия финансов пазар. Това са фондовата борса, капиталовия пазар, фондовете за доброволно пенсионно осигуряване и застрахователния пазар, както и съответните финансови инструменти, които се предлагат на тези пазари. И, разбира се, по-общо финансовата стабилност, която тема е особено актуална в момента, с оглед на европейските тенденции и реалности.

Водещ: Като казвате – финансовата стабилност... Да, ще поговорим и за Пакта за финансова стабилност. Преди това обаче, за Бюджет 2012. според вас, запознат сте с бюджета, нали?

Стоян Мавродиев: Разбира се, че съм запознат с бюджета, да.

Водещ: По-скоро консервативен ли е, според вас, или оптимистичен?

Стоян Мавродиев: Бюджетът е консервативен. В смисъл, че така или иначе има амбиция за по-малко разходи, финансова дисциплина. Това се доказва от всички усилия и действия на правителството в последно време. Разбира се, аз смятам, че винаги един бюджет може да бъде още по-консервативен, доколкото би могло например, да има амбицията да бъде бюджет без дефицит. Т.е. да бъде един балансиран бюджет.

Водещ: Възможно ли е това, сега?

Стоян Мавродиев: Разбира се, това е въпрос на макроикономическата преценка на правителството и на нуждите от разходи в съответните сектори.

Водещ: Ако вие бяхте финансов министър, нула дефицит ли щяхте да заложите сега 2011 година за 2012 година?

Стоян Мавродиев: Вижте, винаги е добре да няма дефицит. И според мен, това трябва да е амбицията на всеки един финансов министър, не само в България, а и по принцип. Но това са очевидно, възможностите в България в момента, с оглед на много ниския растеж, с оглед на световната финансова криза. И съм убеден, че екипа е направил максималното.

Водещ: Казвайки с оглед на ниския растеж, това са възможностите, но тази сутрин чета във вестниците, че догодина щяла да е годината на Трайчо Трайков. Значи, нещо не ми се връзва – или очакваме висок растеж, или не очакваме.

Стоян Мавродиев: Годината на Трайчо Трайков, в какъв смисъл?

Водещ: В смисъл, че ще има висок икономически растеж, така го разбрах аз.

Стоян Мавродиев: Аз не знам, не съм проследил тази новина и какво има зад нея. Лично аз обаче, не виждам основание за подобен оптимизъм за следващата година. И всъщност прогнозите за следващата година са, че ще бъде една доста трудна година за финансовите системи в цяла Европа.

Водещ: Но като казахте – годината на Трайчо Трайков, в какъв смисъл, не в смисъл на годината на китайския календар, например, или нещо подобно, естествено.

Стоян Мавродиев: Аз не знаех заявката, която може би е направена.

Водещ: Репликата е на премиера Бойко Борисов: „Ако тази година спазвахме сериозна финансова дисциплина, то това ще ни позволи за следващата година да развием икономиката.”

Стоян Мавродиев: Господин Борисов е прав, разбира се, че и аз адмирирам подобна заявка, защото финансовата дисциплина трябва винаги да бъде основа на финансовата политика на едно правителство. И точно за това казах, че това трябва да е амбицията да постигаме балансиран бюджет, а не бюджет с дефицити. И всъщност това са и новите предложения, с оглед на последните споразумения в Европа.

Водещ: В бюджета за следващата година се предвижда възможност да се увеличи външния дълг. Според вас, трябва ли да се използва тази възможност? И до колко?

Стоян Мавродиев: Възможността да бъде емитиран външен дълг се налага от много причини.

Водещ: Се налага?

Стоян Мавродиев: В смисъл възможността да бъде заложен в бюджета се налага първо, от нуждата министъра на финансите, правителството да бъдат по-гъвкави, ако това се наложи от финансовата ситуация. Тъй като емитиране на дълг, е необходимо да бъде разглеждано от  Народното събрание, да бъде одобрено от парламента. И следователно с тази бюджетна процедура, всъщност, се постига тази цел – да се даде гъвкавост на правителството. Тъй като емитирането на дълг, често е свързано с намиране на правилния момент, бързина. Т.е. те трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат да го направят в най-удачния момент, а не да губят дълго време в парламентарни процедури.

Водещ: Въпросът е дали с нов дълг, трябва да се покрият онези задължения, за които заговориха преди известно време и премиера, и финансовия министър след промяната в структурата на външния дълг, извършена от Милен Велчев – за милиард и 600 млн. ставаше въпрос, нали така?

Стоян Мавродиев: Да, със сигурност плюс лихвените плащания върху тях, със сигурност България в началото на 2013 година ще трябва да плати външен дълг около милиард и 800 млн. лева.

Водещ: Е, това с нов дълг ли да стане?

Стоян Мавродиев: Възможностите за финансиране на подобен дълг, като този, който трябва да бъде платен 2013 година могат да бъдат или резерви, или съответно нов външен дълг. И доколкото може да бъде и вътрешен дълг, разбира се. т.е. това са инструментите.

Водещ: А как вътрешен дълг?

Стоян Мавродиев: Това са държавните ценни книжа.

Водещ: Т.е. аз мога да си купя ценни книжа?

Стоян Мавродиев: Не, правителството редовно имитира държавни ценни книжа. И както вие, така и аз, така и институционалните инвеститори – банки, пенсионни фондове, застрахователи могат да купуват този дълг.

Водещ: А това случва ли се? хората купуват ли си държавни ценни книжа? Това е едно особено доверие – най-обикновен човек да си купи ценни книжа на държавата. Ето това е доверието, повече дори отколкото на изборите...

Стоян Мавродиев: Да. Истината е, че основно се купуват от институционални инвеститори, защото те имат професионалния опит и грамотността, за да правят подобни инвестиции. По-рядко, като цяло, от граждани въобще се купуват държавни ценни книжа, не само в България, така е и в цяла Европа. Но така или иначе въпросът ви беше – как може да бъде финансиран този дълг? И това може да бъде или от фискалния резерв, или чрез нов дълг. Просто няма други инструменти така или иначе.

Водещ: Какво? Кой е правилният подход?

Стоян Мавродиев: Правилният подход е зависи какви са резервите. Зависи какви са резервите. Но със сигурност, ако така или иначе това плащане предстои, България трябва да извърши това плащане, за да запази своята репутация на надежден партньор. И според мен, дори да бъде емитиран външен дълг, това би било приемливо решение в много по-голяма степен, отколкото ние да не изпълняваме ангажименти. Още повече, че процента на задлъжнялост на България спрямо БВП е един от най-ниските в Европа. Така че това макроикономически няма да създаде лош имидж за България.

Водещ: Можем да си го позволим?

Стоян Мавродиев: Да.

Водещ: Господин Мавродиев, вие бяхте сред хората, които писаха икономическата програма на ГЕРБ, нали така?

Стоян Мавродиев: Да, точно така.

Водещ: Тогава, като седяхте и правехте сметките, знаехте ли, че в един момент ще се наложи да се вдигне пенсионната възраст с толкова години?

Стоян Мавродиев: Времето, в което ние направихме програмата на ГЕРБ, беше в началото на 2007 година, когато България беше във възходящ цикъл със сравнително висок икономически растеж, големи излишъци, ако си спомняте. Всяка година или се харчеха, или съответно част от тях влизаше във фискалния резерв. Но така или иначе цикъла, икономическия, беше доста благоприятен. Подобни детайли, когато се прави една програма, не са, разбира се, не са обсъждани в такава дълбочина. Но със сигурност нашата програма беше много смела – и в онзи момент, а и в момента. И говореше за доста теми, свързани с реформи и на пенсионната система, и на здравеопазване, и на образование. Много по-радикални, отколкото само увеличаването на пенсионната възраст.

Водещ: И отколкото всъщност, могат да се случат.

Стоян Мавродиев: Не, аз вярвам в това, че радикални реформи са необходими в България, и че трябва да се случват.

Водещ: Там пишеше, че средната заплата ще стане 1 000 лв.

Стоян Мавродиев: Не, това бяха спекулации на БСП. Никъде в програмата въобще не се говори за нива на доходи и за заплати.

Водещ: Не мога в момента, не е около мен...

Стоян Мавродиев: Аз го гарантирам, тъй като това нещо го има и на уебстраницата на партията още от това време. Никога подобни цифри не са писани в програма. Няма такава програма, партийна, която да обещава конкретни доходи. Това не е сериозно.

Водещ: Основният упрек срещу пенсионната реформа и начина, по който беше предложена е, че няма предвидимост. И че хората са стресирани от начина, по който тя се случи – рязко, от догодина, така. Според вас, не можеше ли да се отложи наистина?

Стоян Мавродиев: Вижте, аз даже смятам, че бих отишъл по-далеч и бих се изказал по-радикално дори от това, което направи правителството. В смисъл, че...

Водещ: Изкажете се.

Стоян Мавродиев: ... пенсионната реформа може и трябва да бъде бърза и трябва да бъде смела. Време за чакане и време за губене, няма. Достатъчно много  време сме загубили в последните години, за да отлагаме всевъзможни реформи.

Водещ: Кое е смело и бързо?

Стоян Мавродиев: Това, което направиха с увеличението на пенсионната възраст правителството, мисля че беше навременна мярка, с оглед на ситуацията в страната, демографската криза, броят на работещите, които финансират пенсионната система. И въобще в цяла Европа това е много сериозен проблем.

Водещ: Следите ли новините през последните седмици? Видяхте ли палежите на автомобили?

Стоян Мавродиев: За съжаление, да. Това се вижда, когато човек гледа новините. И не е приятно за нас, като граждани, да бъдем част от подобни проблеми.

Водещ: Сред част от хипотезите беше, че има застрахователна намеса тук.

Стоян Мавродиев: Трудно ми е аз да определя дали това е застрахователна намеса, или чисто криминално деяние. То и в двата случая е криминално деяние, но дали това е целенасочено, с оглед на удар срещу определени застрахователни компании или нещо, което е тенденциозно организирано. Предполагам, че органите на МВР и на следствието, и на прокуратурата да се занимаят с тази тема и да дадат отговори.

Водещ: Когато човек като мен е сключил полица, освен „Гражданска отговорност” и автокаско, може ли да се надява и да разчита, че ако не дай си Боже, му бъде запален автомобила пред блока, ще му бъде изплатена цялата сума? Стандартните полици предполагат ли това, на каското?

Стоян Мавродиев: В общия случай едно пълно автокаско, което покрива всички рискове, би следвало да покрие и подобен риск.

Водещ: Стига да няма някаква клауза вътре.

Стоян Мавродиев: Стига да няма някакви специфично договорени клаузи, за които ето тук е важно да се каже, че хората трябва да четат документите, които подписват, включително и подобни застрахователни договори. Тъй като често дискутираме проблеми, свързани с банковите кредити, с лихви за предсрочно погасяване. Същото е при застрахователните договори – всеки трябва да чете общите условия, които са дълги, вероятно досадни за четене, но това е много важно с оглед на защитата на нашите права като потребители.

Водещ: Но хората разчитат и на органите, които да следят и за спазването на стандарти.

Стоян Мавродиев: Безспорно. Но според мен,  много е важна финансовата култура на населението, важно е хората да четат документите, които подписват. И едва след това, ако се налага,  контролните органи, в случая ние като такъв орган се намесваме. И годишно гледаме над 2 000 жалби в тази посока.

Водещ: В каква посока са най-често?

Стоян Мавродиев: В посока различни...

Водещ: Срещу кое се жалват повече?

Стоян Мавродиев: Срещу неизплащане на щети, например, при възникване на застрахователно събитие. Срещу всевъзможен брой проблеми, които се случват. Примерно, много често застраховател отказва изплащане след открадване на автомобил, да кажем.

Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор.

Стоян Мавродиев: Благодаря и аз.

Водещ: Успешен форум ви желая.

Стоян Мавродиев: Благодаря.