По следите на кафявите мечки: свърхпопулация или нарушен баланс в природата?

/КРОСС/ Все по-често жители на населени места в близост до планина сигнализират за неочаквани срещи с най-едрият хищник у нас - кафявата мечка. Това са ситуации, които понякога неизбежно водят до страх и притеснения у хората, а в други случаи се стига и до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни. На този фон експерти от Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ започнаха ежегодния мониторинг на защитения вид кафява мечка, за да разберат какво стои зад това поведение - свръхпопулация или нарушен баланс в природата.

В последните месеци все по-често ставаме свидетели на това, как мечки слизат в близост до населени места. Причината-търсене на храна. Това предизвиква страх и напрежение сред хората, а в някои случаи и до щети. Според експертите, това не означава, че мечките стават повече, а че границата между тях и човека става все по-тънка.

Радослав Станчев, експерт по биоразнообразие в ИАОС: Да, последните години зачестиха случаите при които мечките все по-често слизат до населени места. Една от причините е, че за съжаление те губят страх от присъствието на хора. Причината затова отново е храната. Нерегламентираните сметища за тях са много добри места на които мечките се хранят, защото там намират изхвърлени хранителни отпадъци с които те се хранят. Съответно те губят лека полека страх от човека.

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България и е строго защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Тя обитава Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна дори високо в планинските поляни. Въпреки страховете, мечката има ключова роля в природата. За да следят популацията на мечките, експертите от МОСВ и Изпълнителна агенция по околна среда, вече 16 година провеждат национален мониторинг. Само за 7 дни, екипи от цялата страна обхождат планините Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина. Те записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци - всяка находка влиза в националната база данни.

Радослав Станчев: Мониторингът на кафявата мечка тази година го правим за пореден път. Първият мониторинг е направен през 2009 година. От 10 години го правим едновременно в рамките на една седмица в цялата страна, на всичките планини, където мечката обитава. Целта на този мониторинг е да се установи какви са тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на кафявата мечка в България.