Мечките слизат все по-често в населените места заради липса на храна в горите и прекъснати миграционни коридори

/КРОСС/ WWF започва кампания в социалните мрежи, за да информира хората как да намалят конфликта човек-мечка

В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в населените места. Това неизбежно води до страх и притеснения у хората; в някои случаи се стига и до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни. Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.

„Една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите - също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които са леснодостъпни.  Апелираме хората, които забележат мечка, на първо място да подадат сигнал на 112 или към съответната Регионалната инспекция за околна среда (РИОСВ) или дирекция на национален парк." Това каза Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове" във WWF България.

Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но всъщност не разполагаме с точни данни за общата им численост, напомня WWF. Популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна - около 700-900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане. Точни данни ще получим след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда. 

Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките - миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване; екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна. Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството й е престъпление.

За да повиши осведомеността на хората за това как да реагират при среща с мечка в населено място и извън него, WWF започва осведомителна кампания в социалните мрежи. Нейн фокус ще е какво да правим и какво да не правим при среща с мечка, кои са органите, към които да се обърнем със сигнал, ако забележим проблемна или пострадала мечка, как правилно да поставим електропастир, кои са най-честите заблуди, свързани с едрите хищници и др.

Кампанията е част от международен проект Forest Connect, който се провежда в 7 държави от Балканско-Карпатско-Динарския регион в партньорство със защитени територии, горски предприятия и агенции, университети и други местни организации. Инициативата се изпълнява по програма Интеррег Дунавски регион и е съфинансирана от Европейския съюз. Всички партньори се обединяват около важността от свързаност на миграционните коридори на едрите хищници - важни за здравето и устойчивостта на горите. На фокус са не само мечките, а и други два емблематични за региона едри хищници: вълк и рис. 

WWF напомня, че опазването на мечките не е просто наше законово задължение. Мечките са важни за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове например, мечките разнасят семената им, а с това допринасят за богатството и генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те помагат за ограничаването на разпространението на опасни болести, включително африканска чума по свинете. Не на последно място, кафявата мечка е „чадърен" вид. Това означава, че защитата ѝ косвено пази много други видове от същата екосистема. Най-просто казано - ако мечката е добре, другите видове в екосистемата също са добре.
 
„Целта на кампанията е да ни подтикне да преосмислим връзката си с природата. Не бива да забравяме, че мечките слизат в населените места заради проблеми, създадени от хората - напр. начинът, по който управляваме отпадъците, незаконното изхвърляне на боклуци, отглеждането на месодайни породи на големи и незащитени площи и др. Така че защитата на големите хищници означава защита на нас самите", каза Александър Дуцов, биолог и старши експерт „Опазване на видове" във WWF.

В следващите няколко седмици предстои екипът на WWF да обходи на терен определените критични участъци от екологичния коридор в Искърското дефиле в търсене на следи от мечки и други едри бозайници, за да потвърди ползването и важността на коридора, с цел опазването му. Подготвя се и среща със заинтересованите страни и компетентните органи за представяне на стратегически план за действие.

Снимка: WWF България. Следа от мечешка лапа върху контейнер в с. Радунци. 

WWF призовава хората да следят кампанията социалните мрежи на природозащитната организация - Facebook, Instagram, YouTube, LinkedIn - и да споделят информацията, за да достигне до повече хора. 

Допълнителна информация:

Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива дейности в над 100 държави с помощта на 7000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. В България WWF се занимава със защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развитие на селските райони, промените в климата.

Всички съобщения до медиите на български език може да прочетете на
https://www.wwf.bg/