Светослав Терзиев: Финансирането на частните медии е техният срам и тайна

/КРОСС/ Най-страшна в българската журналистика е автоцензурата, заяви проф. Филип Панайотов от Факултета по журналистика в интервю за „Неделя 150" на БНР: „Въпреки цензурните ограничения, българската журналистика е намирала начин да надхитри цензорите. Цензурата днес е многообразна, но струва ми се, най-страшна е автоцензурата. Автоцензурата е резултат на външни въздействия, на страх и в това отношение много важни са думите, които казва Йосиф Хербст: „Да бях премълчал, бих се опозорил". Струва ми се, е има много премълчани неща от нашата журналистика днес, нещо, което не помага за развитието на обществото ни".

Светослав Терзиев - наблюдател на вестник „Сега" и преподавател във Факултета по журналистика, коментира, че финансирането на частните медии е тяхната най-голяма тайна, тъй като според него, те пак се финансират от държавата: „Държавата, но не като държавата, за което говорим, а като държава на т. нар. задкулисие, което всъщност упражнява фактическата власт в България. Защото одържавяването на медиите е процес, който продължава вече близо 10 години и то става чрез тяхното тайно финансиране с държавни средства през междинни структури. Това е голям проблем, това е големият срам и тайна на българските медии. Ако говорим за автоцензура, тя започва именно оттук - от неспособността да кажат на обществото как се финансират. Защото тези пари не са на друг, освен на обществото. Държавата няма откъде да ги вземе, тя не произвежда нищо. Тя ги взема от обществото, финансира медии в подчинено и унизително положение, създава продукт, който води до бездуховност, защото оглупява същото общество. И това е порочен кръг, който трябва да се разкъса и да се види къде се намират българските медии, защото те не изпълняват своята функция на медии, а са се поставили в условията да бъдат използвани като инструмент".

Светослав Терзиев коментира и финансирането на държавните медии, както и ситуацията в БНР: „БНР има добри шансове, даже по-добри, отколкото мнимите частни медии, които всъщност не са частни, а одържавени. Просто Радиото е официално държавно финансирана медия, определя се като официално, като обществена медия, но би трябвало всички медии да са обществени, защото обслужват обществения интерес да информират. Но в частност в БНР, в БНТ, в БТА финансирането става по един прозрачен начин, защото става чрез бюджета. Въпросът е доколко умело тези средства се използва вътре в системата, тъй като до голяма степен използването на тези пари зависи и от ръководствата на съответните медии. Ако съпоставим положението в радиото, в телевизията и в БТА, ще видим, че официално, пред бюджета, те са в сравнима ситуацията - на всички е поискано да съкратят 10% от разходите си за персонал. Което е доста спорно и трябваше да се реагира, още когато се обсъждаше. Като тези пари, обърнете внимание, не са й нужни на държавата, за да си поиска, а тя ги оставя в медиите и казва: „В никакъв случай няма да ги давате да журналисти и на другите, които са служители в радиото". Което е много озадачаващо, защото това е като ефекта на неутронната бомба - поразява живата сила, а оставя материалните ценности. В този смисъл, властта няма нужда от журналистите, тя го демонстрира по различни начини".

Проблемът в радиото е, че то не е усетило навреме тази вредна тенденция, за да се предпази и да се организира вътрешно, така че да не станат сътресения, каквито се наблюдават в момента. То закъсня, вече може би половин година. И тук може би са основателни упреците към неговото ръководство - че не е помислило какви ще бъдат последиците, а се е надявало може би, че ще бъдат избегнати от самосебе си. И сега тези съкращения трябва да бъдат извършени вече не за цяла година, а за половин година и естествено те ще се усетят вече не като 10, а като 20% и недоволството на работещите в радиото е основателно, защото тяхната претенция, техният гняв е насочен не другаде, а към собственото ръководство, посочи Терзиев.