Болниците отчитат с 15% повече извършени рехабилитации

София /КРОСС/ С 15 % повече извършени хоспитализации по рехабилитационните клинични пътеки са отчели болниците през първите три месеца на бюджетната за НЗОК година (а тя започва от декември). Това показват данни за преразхода от 113 млн. лв. на лечебните заведения за декември, януари и февруари т. г. спрямо същите месеци от предходния бюджетен период, заяви пред „Труд" д-р Димитър Петров, подуправител на здравната каса. Той бе сред експертите на лекарствен семинар в Правец вчера.
„За годината е заложено да се извършат 150 000 процедури по рехабилитационните пътеки, което не е чак толкова много. Въпросът е доколко те трябва да се поемат от солидарната система, а и част от тях могат да се извършват и амбулаторно", каза още д-р Петров. Той е категоричен, че трябва да се прецезират критериите, по които се прилагат рехабилитациите и това да става след тежки заболявания като инфаркти, инсулти и след ортопедични интервенции. „В момента обаче в болниците не се приемат главно такива болни, а с артроза, полиневропатии, радикулити", обясни д-р Петров.
Част от преразхода се дължи и на пътеки като тази за пневмонията. Затова се обсъжда след реформите лечението на възрастните с това заболяване да става в доболничната помощ, а само децата да се хоспитализират.
„Разходите за медикаменти не се увеличават от съществуващите в безплатната листа лекарства, а от т. нар. псевдоиновативни (б. р. нови)", каза още д-р Петров. Става дума за следното: когато в дадена група с препарати, поемани от НЗОК, влезе генеричен медикамент (т.е. с изтекъл патент), негова цена става референтна за останалите. „Но в този момент често се одобрява ново лекарство с 10% по-добра ефективност, но с 5 пъти по-висока цена. Тогава малко държави си позволяват да започнат да го плащат, тъй като има точно пет пъти по-евтин и то с незначително по-нисък ефект. Само че у нас точто това се случва", обясни д-р Петров.
Затова се обсъжда България скоро да започне да използва инструментите за оценката на ефективността на медикаментите например на британската агенция „Найс", но също на френската и немската (те ще се адаптират към българските условия и ценообразуване). Очакванията са след тази ревизия да отпаднат около 5% от над 2800-те препарата в позитивния списък, което ще доведе до икономии на средствата, които ще се пренасочат към увеличаване на достъпа до лечение на болните. „Освен това ще се спре и нарастването с 15-20% на средствата за лекарства всяка година", каза д-р Димитър Петров.
До 2-3 години всички медикаменти в позитивния списък ще се подложат на т. нар. оценка на здравните технологии (просто казано на ефективността им). „Мястото на някои лекарства пък въобще не е в платената листа", заяви д-р Петров.
Друг проблем е, че медикаменти, които в ЕС се прилагат при строги показания и след като основната терапия не е подействала (те са т. нар. втора и трета линия на лечение), при нас са заложени като първа линия и лечението започва с тях. А други медикаменти - като поне 5 онкопрепарата, са изключени от позитивната листа, независимо че българите с рак се нуждаят от тях.