Светът е изправен пред медна криза

/КРОСС/ В нормални времена цената на медта отразява състоянието на глобалната икономика - ако последната расте, търсенето и цените са високи; ако е в криза, медта е евтина. Това е типичното движение на всички базови суровини и горива, вкл. нефта, останалите индустриални метали, дървесината и др. Днес обаче положението е различно - докато търсенето и цените на повечето останали суровини се възстановяват бавно и колебливо, медта буквално лети нагоре.

Вчера Лондонската метална борса е затворила при цена над $7000/тон, което не се е случвало от години и представлява ръст от над 50% спрямо нивото в средата на март и над 10% спрямо нивата преди пандемията. Кои са причините за този невероятен ръст на цената? 1. Историческият ръст на търсенето: Световният добив на мед е нараснал от 500 хил. т. през 1900 г. до 20.6 млн. т. през 2018 г., тоест средно с 3.2% на година като през 21 век този ръст се ускорява още повече.

Това е много по-висока скорост на нарастване от добива на нефт, който през последните 20 г. расте с около 1% годишно. 2. Уникалните свойства: Медта притежава изключително добра топло- и електропроводимост - само среброто може да й съперничи, но наличието и цените му практически изключват заместване. Антисептичните й качества са известни от дълбока древност - всякакви микроби, бактерии и вируси умират изключително бързо върху медна повърхност. Антикорозията - медните повърхности бързо се покриват със защитен зеленикав слой и не корозират в дълбочина. 3. Разнообразните приложения: Макар, че рядко я виждаме, медта е буквално навсякъде около нас. Средният автомобил съдържа около 23 кг., а средното жилище - около 180 кг. мед. Компютри, телевизори, телефони, бойлери, хладилници, телекоминукационни мрежи, климатици... всичко, което асоциираме с модерния начин на живот, неизбежно съдържа големи количества мед. 4. Енергийният преход: Новите енергийни технологии изискват ужасно много и редки метали. Повечето обаче са специфични за конкретна технология и евентуално подлежат на заместване. Не и медта. Масовата електрификация и ВЕИ, които са в основата на прехода към чиста енергия, са невъзможни без нея. Средното съдържание на мед в един електромобил е 83 кг., тоест почти 4 пъти повече от конвенционален. Един електробус съдържа средно 369 кг. мед - около 10 пъти повече от автобус. Разликата идва от електромоторите и батериите.

Докато един киловат инсталирана мощност в ядрена, въглищна или газова централа използва 2 кг. мед, то за слънчева трябват 5 кг., а за офшорна вятърна - около 10 кг. А ако направим сравнението на база произведена енергия, разликата между конвенционалните източници и ВЕИ става десетки пъти. 5. Спадът в добива и предлагането: Пандемията доведе до ограничаване на добива в много мини, особено в силно засегнатите Чили и Перу, откъдето идват около 45% от медните руди в света. Това е изключително висока концентрация - много по-висока от добива на нефт например - която представлява огромен и растящ риск за световната икономика. 6. Спадът в съдържанията и бавното разкриване на нови находища: Почти всички големи медни мини по света се разработват от десетилетия. Почти навсякъде средните рудни съдържания спадат и се разкриват на все по-голяма дълбочина. Все по-трудно става да се поддържа нужната скорост на разработване на нови находища, която може да осигури ръста в добива. 7.

Ограниченията на рециклирането: Медта е идеално рециклируема - всеки килограм, добит в историята, може да бъде претопен и използван безкраен брой пъти. Въпреки това рециклираното съдържание в новите продукти се колебае ежегодно между 25-30% и не расте. Основната причина е, че огромна част от медта се вкарва в инфраструктура и сгради, машини и съоръжения с десетилетен живот и стои затворена там, а търсенето расте ежегодно.