Мисията "Бепи Коломбо" започва рисковано приближаване към Меркурий

/КРОСС/ След осемгодишно пътуване към Меркурий - най-малката и най-слабо познатата планета в Слънчевата система, европейско-японската сонда „Бепи Коломбо" започва рисковано приближаване към крайната си дестинация, предаде АФП.

Изстреляна през октомври 2018 г., двойната сонда с тегло четири тона измина разстояние от над 10 милиарда километра и извърши девет прелитания покрай планети, за да коригира скоростта и траекторията си, за да се приближи до Меркурий - най-близката планета до Слънцето.

От април сондата „Мъркюри планет орбитър" (MPO, Mercury Planet Orbiter) на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще изследва Меркурий с безпрецедентна точност, като ще преминава на разстояние от едва 480 километра от повърхността му.

Сондата „Мио" (Mercury Magnetospheric Orbiter) на Японската космическа агенция (JAXA) ще се фокусира върху космическата среда на Меркурий и по-специално върху магнитното му поле, като ще следва елиптична орбита, отдалечаваща се до 11 000 километра.

Преди това обаче „Бепи Коломбо" трябва да премине през деликатната фаза на пристигане. Тя ще продължи няколко месеца и включва „високорискови" операции, предупреди на пресконференция Игнасио Танко, ръководител на операциите на мисиите на ЕКА във вътрешната част на Слънчевата система.

Екстремните условия на планетата - с температури от -180 до 450 градуса по Целзий и интензивно слънчево лъчение, правят влизането в орбита особено опасно.

Първата решаваща стъпка е днес в ранния следобед - отделянето на двете сонди, които все още са свързани помежду си, от преходния модул, който ги е пренесъл дотук.

„Това ще бъде равносилно на изстрелване. С тази разлика, че апаратът ще се намира в близост до друга планета - на 63 милиона километра от Слънцето и на 200 милиона километра от Земята", каза Танко.

„На такова разстояние всяка операция в реално време е невъзможна. Можем да извършваме проверки от Земята, но между момента, в който ги правим, и момента, в който командата достига до апарата, изминават поне 32 минути и ситуацията може вече да се е променила", обясни той.

Апаратът автоматично ще прекъсне четирите механични връзки, свързващи орбиталните модули с трансферния модул. Пружинен механизъм внимателно ще оттласне двете сонди със скорост от няколко сантиметра в секунда.

След това за първи път ще бъдат тествани множество компоненти: електрическата система, термичният контрол, системата за управление на ориентацията и орбитата, задвижването и други.

В края на ноември или началото на декември ще настъпи нова деликатна фаза - разделянето на двете сонди, след което те трябва да се позиционират в съответните си орбити.

„Какво може да се обърка? Вероятно ще е по-лесно да изброим малкото неща, които не могат да се объркат", отбеляза Танко. Той обаче увери, че екипите „имат необходимата гъвкавост и възможности да реагират и да се адаптират".

С шестнадесетте си инструмента и бюджет от 1,7 милиарда евро „Бепи Коломбо" ще може да предостави на човечеството и на научната общност невиждани досега гледки към Меркурий и да отвори нова глава в нашето разбиране за Слънчевата система, отбеляза Санта Мартинес, ръководител на мисията в ЕКА.

Мисията „Бепи Коломбо" е вълнуваща, тъй като малката планета, над която за първи път прелетя сондата „Маринър 10" през 1974 г., а след това и „Месинджър" през 2011 г., остава загадка.

„Бепи Коломбо" ще изследва силно разредената атмосфера на Меркурий, известна като екзосфера, както и магнитното му поле. Меркурий е единствената скалиста планета в Слънчевата система, освен Земята, която има магнитно поле.

Чрез картографиране на цялата повърхност на Меркурий с много висока разделителна способност учените искат да разберат по-добре неговата минала вулканична активност и удивителната му плътност. Те искат да проверят дали, както подсказват някои индикации, неговите полюси, вечно тънещи в сянка, съдържат воден лед.

Учените се надяват също така да разгадаят мистерията на уникални структури на Меркурий - вдлъбнатините по повърхността му. Открити от сондата „Месинджър", те създават впечатлението, че планетата постепенно се разяжда, и изглежда са свързани с наличието на летливи вещества, които много лесно се изпаряват или сублимират (преминават от твърдо в газообразно състояние), обясни Герайнт Джоунс, научен ръководител на мисията.

„Всъщност искаме да разберем произхода на тази планета и как тя е станала такава, каквато е. Изследвайки по-задълбочено тези небесни тела, научаваме също така как се е образувала нашата собствена планета и как е станала такава, каквато я познаваме днес", каза ученият.