Гробница от епохата на цар Мидас разкри тайните на древна Фригия

/КРОСС/ Археолози в Турция са направили монументално откритие, свързано с легендарния цар Мидас, съобщава American Journal of Archaeology. Според част от учените разкритата древна гробница може да е принадлежала на член от семейството на Мидас, докато други изследователи оспорват тази хипотеза.

Цар Мидас е живял през VIII век пр.н.е. и е известен във фолклора с прочутото „докосване на Мидас", превръщащо всичко в злато - мит, който вероятно отразява изключителното му богатство. Проучванията показват, че гробницата е свързана с древното царство Фригия (1200-675 г. пр.н.е.), а откриването ѝ далеч от столицата хвърля нова светлина върху социалната и политическата структура на държавата.

По данни на Live Science гробницата се намира в тумулуса Караагач, в района Бозююк в северозападна Турция. Вътре археолозите са открили редица ценни погребални дарове. Обектът е засечен още през 2010 г. чрез сателитни снимки, които разкриват и следи от разграбване. Системните археологически разкопки започват през 2013 г. и се фокусират върху архитектурата на гробницата и богатото ѝ съдържание.

Тумулусът е изграден върху естествен хълм, като достига около 8 метра над него и се издига на приблизително 30 метра над околната равнина. Диаметърът му е около 33 метра. Вътрешните камери са изработени от дърво, а монументалният им дизайн напомня елитните погребения край древния град Гордион - столицата на Фригийското царство.

Сред погребалните дарове са открити множество керамични и изящни бронзови съдове, подобни на тези от кралските погребения в Гордион. Един от керамичните съдове носи фригийско име, а декорациите изобразяват сцени от лов, битки и процесии. Особено впечатляващи са бронзовите съдове, идентифицирани като ситули - рядка находка, позната досега само от погребението, за което се смята, че е принадлежало на Гордияс, бащата на Мидас.

Всички тези елементи подсказват, че погребаният е заемал изключително високо място във фригийските властови структури. Датирането на артефактите сочи, че гробницата е изградена между 740 и 690 г. пр.н.е.

В тумулуса са открити и човешки останки, но нито една от тях не може категорично да бъде свързана с първоначалния обитател на гробницата. Част от костите са от по-ранно гробище, съществувало на мястото, а други вероятно са били положени там векове по-късно.

„Новооткритият тумулус е уникален с това, че съдържа гробове, обхващащи период от близо три хилядолетия", коментира археологът Брайън Роуз от Университета на Пенсилвания, който не е участвал в проучването.

Фактът, че гробницата се намира на около 160 километра западно от Гордион, подсказва, че политическата власт във Фригийското царство не е била концентрирана само в столицата. Изборът на тумулуса Караагач за място на погребение показва стратегическото значение на региона и предполага, че влиянието на фригийския елит е било разпространено в цяла централна Анадола.