• 04 Дек 2020 |
  •  USD / BGN 1.6096
  •  GBP / BGN 2.1645
  •  CHF / BGN 1.8058
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София °C

Св. Михаил Воин, българин

Св. Михаил Воин, българин

/КРОСС/ Св. Михаил Войн е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".

Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.

Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес "Проложно житие на св. Михаил Воин Българин", дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.

В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По различните мнения става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкова боголюбив, че според житието Михаил Воин бил "пръв сред първите по родовитост християнин" и родителите му, и другите хора го наричали "светото дете". Когато станал на 25 години бил "избран за примикюр над свободни войници". т.е. за техен военачалник.

В своето "Похвално слово за Михаил Воин от Потука" св. патриарх Евтимий възкликва: "Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!"

 

 

Житие на св. Михаил Воин
Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, починал през 867 г.]. По произход той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали светото дете, заради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение.

След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд.

По това време етиопците и агаряните, т.е. араби с мюсюлманска вяра, започнали война срещу Гръцкото царство и се насочили към столицата му. [Вероятно става дума за войната на император Михаил III с арабите през 865 г.] В защита на Отечеството излязла голяма войска и посрещнала многобройните агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по сила и са готови да гинадвият, гърците избягали в планините и се скрили в безопасни места.

В гръцката християнска войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се вразял в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си.

В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършенно невидими.

 

 

Като благодарил на Бога за даруваната победа. Той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си. По пътя се случило следното чудо.

Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовишен змей и изпояждал хора и добитък.

Един от слугите му видял дим, близо до езерото. Като взел хранителните запаси, той тръгнал натам и видял девойка, която плачела и чакала нещо. Слугата започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му го попитал защо се е забавил и защо е изгоряла храната. Тогава слугата подробно разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.

Като изслушал разказа, свети Михаил решил да отиде там и започнал да събира своите слуги, но те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия слуга.

Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея.

Изумен от разказа на девицата, светият заповядал на слугата си да се отдалечи с коня и да чака отстрани, а сам паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.

Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите є.

И така, на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.

 

 

След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.

При гроба на свети Михаил започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.

 

 

 

След много години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Св. Михаил Българин
Св. Михаил е светец, чиито живот и дела са извънредно слабо познати. Живял е най-вероятно през ХІ век. Предполага се, че е български болярин на византийска служба, участвал във войните на Византия със "сарацините" (арабите) в Италианския катапанат (Южна Италия). Имал чин "примикюр" и командвал свой български отряд от "свободни войници" - честа практика във времето на византийското владичество.

Тази хипотеза обяснява, защо патриарх Евтимий - в по-късната агиографска традиция през XIV век свързва подвизите на светеца с кръстоносците. Ето какво пише той в "Похвалното слово":

"Когато двете страни се сблъскаха в бран, римляните не можаха да се противят и веднага побягнаха. Щом видя това, божественият Михаил, удивен от неочакваното бягство, и с ръце и очи, вдигнати към небето, казва : "Към Тебе, който живееш на небесата, въздигнах очите си."... Като прекръсти бързо лицето си и подтикна към бой цялото войнство, ония, що бяха с Михаил, мъжествено воюваха и мъжествено побеждаваха; варварите пък, надявайки се на многото воини, много се съпротивляваха. ... Когато прочее праведникът видя враговете напълно покрити с вечен срам и своето от Бога напълно запазено войнство, завръщат се в страната си със светла победа".

Връщайки се от война, св. Михаил Воин защитил християните от загадъчното "Тиранското място" (крайбрежието на Тиренско море?), които според преданието страдали от някакъв "триглав змей". Митичният звяр се канел да погълне поредната девойка като данък, когато се явил българският воин и го убил. Оплакван от местните хора, светецът починал от раните си в битката с чудовището. С други думи, в "биографията" на св. Михаил Воин се преплитат антични и фолклорни мотиви, като най-силно е влиянието на историята с прочутия "змееборец" Св. Георги.

Почитта към св. Михаил Воин придобила ново съдържание и национална значимост, когато цар Калоян (1197-1207) пренесъл мощите му в столицата Търновград. Това било извършено с "голяма тържественост" - великият български владетел и в други случаи отбелязвал победите на българското оръжие, свързвайки ги със сакрални личности и събития. Според проложното житие мощите били положени в църквата "Св. Четиридесет мъченици", а според св. патриарх Евтимий те се пазели в построената отново от Калоян патриаршеска катедрала "Възнесение Христово" (в крепостта Царевец). В случая надали има някаква грешка, тъй като това са свидетелства от преки извори, дело на търновски автори. Ясно е, че във времето на св.Евтимий светите мощи са били в патриаршеската църква, като по-рано (неизвестно докога) са се пазели в "Св. Четиридесет мъченици".

Св. Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил почитан като воин и лечител. Той призовава светеца да дари вярващите не само с физическо, но и с нравствено "изцеление от недъзите", да помогне за опазване на вярата и "избавление от злините" - не ще и дума, че споменът за светеца българин, победител над мюсюлманите-араби и многоглавото "зло", е бил окуражителен за българите в тежките дни на османската експанзия. Какво става с мощите на св. Михаил Воин след завладяването на Търново, не е известно. Не е изключено те до днес да лежат в земята нейде около патриаршеския храм на хълма Царевец.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2020 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.