Изчисленията, които все не излизат

/КРОСС/ Да замразиш минималната работна заплата, без да има алтернатива и без гаранция какво ще се случи занапред, е изключителен удар към работещите бедни. Това каза Кремена Атанасова от КТ „Подкрепа" в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

Според нея най-сериозният проблем е отпадането на автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата. Около 400 000 души в България работят срещу минимално възнаграждение, а замразяването му без нов механизъм за актуализация е сериозен удар върху най-уязвимите работещи.

Атанасова посочи, че минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз и след приспадане на данъци и осигуровки хората разполагат с около 480 евро месечно. Подобни доходи не позволяват нормален живот и могат да доведат до още по-сериозно обедняване и засилване на емиграцията, особено ако възнагражденията останат замразени през следващите две години, предупреди тя.

Финансовият експерт Макс Баклаян се съгласи, че бедността и социалните неравенства са сериозен проблем, но подчерта, че увеличаването на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност, а не от административни решения. „Възнаграждението за труд трябва да идва единствено от продуктивност и конкурентоспособност, а не да се определя в парламента", заяви той.

Според Баклаян българската икономика дълги години се е развивала чрез модела на ниските разходи за труд и ниската добавена стойност, който вече е изчерпан. По думите му дори аутсорсинг секторът постепенно губи конкурентните си предимства, а много предприятия изпитват затруднения да повишават заплатите именно заради остарелия икономически модел.

По данни на КТ „Подкрепа" между 35 и 40% от работодателите изплащат част от възнагражденията неофициално. Според нея приетите промени в Кодекса на труда, засягащи непълното работно време, трудовия стаж и правото на платен отпуск, няма да ограничат недекларирания труд, а напротив - могат да създадат допълнителни предпоставки за злоупотреби.

Атанасова разкритикува начина, по който измененията са приети чрез преходните и заключителните разпоредби на закона, без предварително обсъждане със синдикатите и работодателските организации. Тя даде пример с работещите на четиричасов работен ден, които според новите текстове ще разполагат с по-малък платен отпуск и ще трупат по-бавно трудов стаж, което ще се отрази и върху допълнителното възнаграждение за професионален опит. По думите й съществува риск работодатели да започнат масово да преназначават служители на непълно работно време, за да намалят разходите си. В тази връзка тя призова президента да наложи вето върху закона.

От своя страна Макс Баклаян постави акцент върху личната, бизнес и държавната отговорност за икономическото развитие. „Качеството на отговорите зависи от качеството на въпросите. Всеки трябва да се запита каква е неговата отговорност", заяви той.

Като един от основните проблеми експертът посочи ниските резултати на българските ученици в международното изследване PISA. Според него слабата подготовка на младите хора неминуемо се отразява върху производителността на труда и възможностите за по-високи доходи. Баклаян подчерта, че работодателите също носят отговорност, като инвестират в технологии, модерно оборудване и повишаване на ефективността на производството. Според него държавата следва да насочи повече средства към образование, инфраструктура и капиталови инвестиции, вместо да разчита основно на бюджетни разходи и дефицити.