Индия подготвя следващата космическа мисия

/КРОСС/ Индийската космическа агенция се насочва към още един важен етап с изстрелването на сонда за изследване на Слънцето, седмица след успешното си безпилотно кацане на Луната.

Адитя-L1 ще носи научни инструменти за наблюдение на най-външните слоеве на Слънцето, като ще излети днес за четиримесечното си пътуване.

Съединените щати и Европейската космическа агенция (ЕКА) са изпратили множество сонди до центъра на Слънчевата система, като се започне с програмата "Пионер" на НАСА през 60-те години на миналия век.

Но ако бъде успешна, най-новата мисия на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) ще бъде първата мисия на азиатска държава, която ще бъде изведена в орбитата.

"Това е предизвикателна мисия за Индия", заяви астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизионния канал NDTV.

Райчаудхури каза, че сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса - периодично явление, при което се наблюдават огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от атмосферата на Слънцето.

Тези изригвания са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на спътниците.

Адитя ще помогне да се предвиди явлението "и да се предупредят всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си", добави той.

"Той ще ни помогне също така да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да не се нуждаем от система за предупреждение там".

Адитя - името на хиндуисткото божество на Слънцето - ще измине 1,5 милиона километра, за да стигне до целта си.

Той се придвижва с 320-тонната ракета PSLV XL, проектирана от ISRO, която е основен стълб на индийската космическа програма и която по-рано е изстрелвала кораби до Луната и Марс.

Мисията има за цел също така да хвърли светлина върху динамиката на няколко други слънчеви явления чрез заснемане и измерване на частици в горните слоеве на слънчевата атмосфера.

Бюджетна програма

Индия постоянно се изравнява с постиженията на утвърдените космически сили на сравнително ниска цена.

Южноазиатската държава има сравнително нискобюджетна космическа програма, която обаче значително е нараснала по размер и динамика, откакто през 2008 г. за първи път изпрати сонда около Луната.

Експертите твърдят, че Индия може да поддържа ниски разходи чрез копиране и адаптиране на съществуващи технологии, както и благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават малка част от заплатите на чуждестранните си колеги.

Успешното кацане на лунната повърхност миналия месец - постижение, постигнато преди това само от Русия, Съединените щати и Китай - струва по-малко от 75 милиона долара.

Приземяването беше широко отпразнувано от обществеността с молитвени ритуали за пожелание за успех на мисията и с ученици, които проследиха финалното спускане от предавания на живо в класните стаи.

През 2014 г. Индия стана първата азиатска държава, която изведе апарат в орбита около Марс, а до следващата година се очаква да изстреля тридневна мисия с екипаж в орбитата на Земята.

Тя планира също така съвместна мисия с Япония за изпращане на друга сонда до Луната до 2025 г. и орбитална мисия до Венера през следващите две години.