Американският дълг – спирала без край

И двата плана предвиждат да се ограничи бюджетният дефицит приблизително с 900 млрд. долара през следващите 10 години. От тези 900 само 750 млрд. са действително съкращаване на разходите. Останалите 250 трябва да бъдат спестени от лихвите по дълга, които се очаква, че ще намалеят само заради оптимизма, който ще донесе приемането на който и да е от двата законопроекта. Когато имаш куха валута, чиято покупателна способност непрекъснато намалява и може да рухне във всеки момент, е невъзможно да предвидиш какъв ще бъде бюджетът ти след 5-6 години, а да не говорим за след 9-10. Що се отнася за следващите две фискални години, 2012 и 2013, се предвижда свиването на разходите да бъде едва около 70 млрд. долара.

Бюджетната рамка, която Джордж Буш предложи на Конгреса през 2007 г., предвиждаше дефицитът да намалява през следващите 4 години, до 2011. Това не само, че не се случи, но дефицитът почти се утрои през 2008 г., а през 2009 нарастна повече от три пъти. Парадоксално, бюджетът на Буш всъщност предвиждаше да излезе на плюс с 61 млрд. долара през 2012 г. Вместо това имаме бюджетен дефицит от 1,1 трилиона долара, базирано на предвижданията на администрацията на Обама, която го пресмята на база нереално висок  ръст на Брутния вътрешен продукт /БВП/ от 4,86% през следващата година.

Преди няколко дни обаче прогнозата за ръста на БВП на САЩ през първото тримесечие беше намалена с 81%, от 1,91% на 0,36%. Предварителната оценка за растежа през второто тримесечие е 1,28%, което е доста под планираните в бюджета 1,8%. Нашата „смела” прогноза обаче е, че съвсем скоро и тя ще бъде ревизирана. Ако това е най-високият ръст, който американската икономика може да постигне, след като Федералният резерв напечата нови 600 милиарда долара, то това трябва да докаже веднъж и завинаги, че инфлацията не създава истински икономически растеж и заетост.

Миналия четвъртък в държавната хазна имаше 51,6 млрд. долара. Само денонощие преди това тази сума беше с 15,2 млрд. повече. Очаква се за периода от 3 до 31 август в нея да влязат 172,4 млрд. от данъци, но планираните разходи за този период са 306,7 млрд. долара, което значи дефицит от 134,3 млрд.
САЩ трябва да направят следващата погасителна вноска към лихвите по националния си дълг на 15 август. Те е приблизително 30 млрд. долара. През последните 9 месеца хазната е похарчила общо 385,9 млрд. долара само за погасяване на лихвите, което означава, че до края на годината по това перо ще бъдат изхарчени общо 514,5 млрд. долара. Дори минимално повишаване на лихвата би заличило напълно спестеното от съкращаването на бюджетните разходи, предвидено в плана на Републиканците и Демократите.

През последните седмици хазната успяваше покрива задълженията си единствено благодарение на различни трикове в счетоводството. След 2 август обаче това щеше да стане невъзможно, ако таванът на дълга не беше увеличен. С други думи правителството на САЩ нямаше да може да покрива всичките си разходи и щеше да му се наложи да определи най-приоритетните от тях.

През изминалата седмица 10-годишните държавни облигации паднаха до най-ниската си стойност от 30 ноември 2010 г. – 2,785%. Опасявайки се, че САЩ може да обявят дефолт по дълга (спиране на плащанията) обаче, инвеститорите се втурнаха именно към държавните ценни книжа, като сигурно убежище. Това е пълна лудост – да търсиш сигурност в един инструмент, който съвсем скоро ще остане безстойностен, било поради обявяване на неплатежоспособност, било заради инфлацията. Щатският долар е най-големият и най-продължителният балон в световната история, а облигациите ни се надценяват от доста време насам.
Деноминираните облигации на американския долар трябва да са последният актив, в който инвеститорите да потърсят спасение.

Да обсъждаме спестяването на 70 млрд. долара от бюджета за две години звучи като майтап. За да се постигне желаният ефект от съкращаването на бюджетните рзходи, то трябва да е поне 50%.