Бизнесът е платил по-малко данъци от гражданите през 2019 г.

/КРОСС/ Приходите в държавния бюджет от данъка върху доходите на физическите лица за миналата година е 3.6 млрд. лв., а постъпленията от корпоративни данъци са 2.8 млрд. лв., официално съобщиха от НАП. 

Нетните приходи от ДДС пък възлизат на 6.8 млрд. лв. Този данък се калкулира върху крайната цена на стоката или услугата и пак се поема от гражданите.

Общите постъпления от данъци и осигурителни вноски по сметките на НАП възлизат на 23,870 млрд. лв. Сумата е с рекордните 2.8 млрд. лв. повече спрямо постъпленията през 2018 г. и с около 628 млн. лв. над планираното за годината, твърдят от приходната агенция.

Данъчните приходи възлизат на 13.3 млрд. лв. Осигурителните вноски, постъпили в бюджета, са общо 10.3 млрд. лв.

В това число влизат 6.2 млрд. лв. вноски за държавното обществено осигуряване, 2.6 млрд. лв. здравноосигурителни вноски и 1,5 млрд. лв. за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

"Приходите в НАП са на рекордно високо ниво през 2019 г., като увеличението им значително изпреварва ръста на брутния вътрешен продукт. Увеличават се както доброволно внесените суми, така и тези, акумулирани в производство по събиране", казва изпълнителният директор на агенцията Галя Димитрова.

През 2020 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 46,8 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 346 млн. лв., което означава, че ще са необходими близо 136 дни за попълване на хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2020 г. ще настъпи на 15 май.

Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано - ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по света е известна като Tax Freedom Day.

Въпросните 136 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2020 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат.

Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги "отменят" за близо 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС.

Данъкоплатци у нас ще работят до 7-ти май за държавата, а в дните до 15-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци.

Най-много дни през 2020 г. ще са необходими за попълване на приходите от ДДС - 34 дни. За приходите от акцизи ще са нужни над 16 дни. За осигуровките ще е нужен над месец - 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще се попълнят за близо 13 дни, а тези от корпоративни данъци - за малко над 8 дни. Други над 7 дни ще се работи само за да платим държавните и общинските такси.

През последните години се наблюдава тенденция дните, необходими на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва по-късно.

НАП с нови изисквания към работодателите 

Основният работодател е длъжен в срок до 28 февруари 2020 г. да подаде справка по електронен път към Националната агенция по приходите (НАП), в която да обобщи доходите от трудови и извънтрудови правоотношения на служителите си за изминалата 2019 г.

Основен работодател е този, за когото работим към края на годината.

Към него обаче няма изискване да предостави данни за доходите на служителите от предишен работодател, ако той е от чужбина.

Промените са свързани с новата услуга на НАП, чрез която физическите лица, които притежават персонален идентификационен номер (ПИК) или електронен подпис, не е нужно да подават декларация към институцията.

За тези лица НАП ще изготви такава, а те имат задължение да я прегледат, нанесат поправки, ако такива са нужни, и да я одобрят.

Изготвената от НАП декларация ще бъде създавана на базата на данните от работодателите и затова ще бъде налична от началото на месец март. Отговорност за верността на данните в подадената декларация носят само гражданите.

В изготвената от НАП декларация няма да влизат доходите на физическите лица от наеми, освен когато наемател по договорите са юридически лица.

Това означава, че ако физическо лице отдава имот под наем на друго физическо лице, първият трябва да нанесе в данъчната си декларация приходите си от тази дейност.

Той има задължение и да внесе доходите си от сделки с ценни книжа на нерегулирани пазари или други облагаеми сделки.

Остава възможността физическите лица да подават своята данъчна декларация и по хартиен или електронен път, като в този случай те вече не са длъжни да предоставят на институцията копие от служебна бележка от работодателите или от влязло в срок решение от ТЕЛК.

Физическите лица обаче имат нужда от тези документи, за да могат коректно да попълнят или проверят данните в декларациите си. Остава и задължението лицата да покажат служебната си бележка от стар работодател на основния.