Потънала в мизерия страна дари 3,3 млрд. долара на Shell и компания

/КРОСС/ Когато я назначили за директор на начално училище в Делтата на Нигер Дафи Роуз знаела, че я очакват трудности, но действителността надминала опасенията й. В училището няма тоалетни, черни дъски и образователни пособия. За учениците от I до VI клас има само три класни стаи и се налага помещенията да се преграждат на две с картони и парцали. Децата от детската градина са дори по-ощетени - за тях няма място в училище, класната им стая е старо мангово дърво, под което те седят върху платнище, съшито от стари чували. От дървото току падат едри мравки, завират се под дрехите им и ги хапят. Благодарение на усилията на Дафи, безкрайно бедната местна общност е събрала някакви пари и е купила пластмасови столчета, а местната църква временно е приютила детската градина.

Иронията е, че всичко това се случва на хвърлей камък от най-модерни инсталации за производство на втечнен природен газ, чиито международни собственици печелят милиарди, експлоатирайки природните ресурси на Нигерия. На теория някаква част от тези печалби следва да остане в страната под формата на корпоративен данък, който да покрие публичните нужди. На практика корпорациите вече повече от десетилетие не плащат данъци на Нигерия и така добавят още няколко процента към огромния си финансов резултат - изстискани от страна, в която 10,5 милиона деца в училищна възраст не ходят на училище. Въпросните компании са Shell, Total и Eni. По най-консервативни прогнози Нигерия им е подарила 3,3 млрд. долара.
Нов доклад на международната организация за развитие ActionAid разказва цялата история в детайли и отправя препоръки за данъчна справедливост на национално, регионално и международно ниво. Данъчната схема е зачената още през 1990 г., когато международните инвеститори заявяват намерение да строят завод, но влиза в сила през 1999 г., когато мощностите започват да функционират. Масова практика в Нигерия е на инвеститори с големи първоначални разходи да се дава пет годишна „данъчна ваканция", след което в сила е корпоративна данъчна ставка от 30%, дължи се и 2% извънреден данък за образование. Съответно в периода 1999-2004 г. заводът за втечнен газ „по подразбиране" не плаща данъци и пропуснатите ползи не са отразени в оценката за загубените 3,3 милиарда.
Но споразумението от 1990 г. предвижда също, че консорциумът няма да плаща данък на държавата и в следващите пет години - тоест до 2009 г. включително. Корпоративните отчети показват, че между 2005 и 2009 г. са спечелени чисто 14,5 млрд. долара. С малки букви в данъчния договор са предвидени редица допълнителни привилегии за международните инвеститори, така че най-скромната прогноза за данъчните загуби за Нигерия е 3.9 млрд. Но това далеч не е всичко, тъй като в посочения периода са направени много инвестиционни разходи, които може да се приспаднат от счетоводната печалба в следващи години. Между 2010 и 2012 г. компанията си е спестила по този начин над 3,8 млрд. долара данъци.

Следва да се отбележи, че международните инвеститори държат само 51% от газовия проект, в това число 25,6% са за Shell и 15% за Total. Нигерийската държавна газова корпорация разполага с 49% и в доклада на ActionAid се приема, че нейният дял от данъчните разходи е бил изплатен на бюджета. За съжаление няма сведения дали това се е случило в действителност. Със сигурност може да се твърди, че минимум 3,3 млрд. долара данъчни разходи са били спестени на трите корпорации - тоест държавният бюджет на Нигерия се е лишил от тях. Чак през 2013 г. са начислени някакви реални данъчни задължения за завода за втечнен газ, но до този момент консорциумът не се е издължил по тях.

Нигерия е сред най-многолюдните държави и един от най-големите производители на петрол в света, но какво означават за нея 3,3 милиарда? Над 60% от населението на страната живее в екстремна бедност: 110 милиона нигерийци разполагат с по-малко от 1 долар на ден. Бюджетът за образование на Нигерия е 2,4 млрд. долара, за здравеопазване се харчат 1,4 млрд. долара. Пресметнато е, че с 3,3 млрд. долара може да се помогне на 4 милиона нигерийци да покрият базовите изисквания на Целите за развитие на хилядолетието (дневен прием на калории, достъп до течаща вода, основни медицински услуги и др.под.).

Петнадесет от всеки 100 деца, родени в Нигерия не доживяват до петата си година. Една четвърт от тези, които оцеляват са недохранени. 30-годишната Елохор Сякиере, която живее в Делтата - там, където се печелят милиардите, разказва: „Бях бременна и когато започнаха болките, ме превозиха с кану до Укперхрен, там ме качиха на мотор и поехме към болницата в Уарри. Но пътят беше много лош и падах на земята много пъти. В болницата докторът ми каза, че бебето е мъртво. Оперираха ме, за да го извадят. Чувствах се много зле." Само за няколко месеца пет деца са починали в тази общност от 6 хиляди души, живееща в регион с несметни подземни богатства, разделена от дълбока река и 15 км ужасен път от най-близкия медицински център.

Какво може да се направи? Международните финансови институции от години предупреждават развиващите се държави да не се борят за инвеститори с ниски данъци. Това е „надбягване към дъното" и победителят в надбягването ще се озове именно на дъното. Доказано е статистически, че данъчната тежест не е водещ критерий за избор на инвеститорите къде да вложат парите си. Нещо повече - смъквайки данъците, държавите се лишават от приходи и нямат сили да поддържат на добро ниво онези свои преимущества, които са наистина важни за чуждите компании: образована и здрава работна сила, инфраструктура, сигурност.

Въпросът за неуместните данъчни ваканции не присъства в пакета от данъчни реформи, подготвян от ОИСР и големите световни икономики. Това е още едно потвърждение, че въпросът за глобалната данъчна справедливост може да се реши единствено от глобална структура в рамките на ООН. А мултинационалните корпорации Shell, Total и Eni , за които 3,3 млрд. долара са само 4% от съвкупните им печалби в рамките на една година, би следвало сериозно да се замислят за онова, което е останало от тяхната репутация.

„Данъчна справедливост"/ Екологично сдружение „За Земята"