Българската гордост е бяла на цвят

Досега българското кисело мляко беше известно предимно на българите и, може би, на някои японци. Тази страна в Азия през последните години се превърна в най-големия вносител на българско кисело мляко. В последните дни за този традиционен продукт се заговори и по страниците на западния печат. За киселото мляко като "национална културна ценност" на българите  писа австрийският вестник "Ди Пресе", който разказа за усилията по възраждането на оригиналната марка мляко, произвеждана някога с т. нар. "лактобацилус булгарикус".

Имало едно време един пастир...

"Българска национална гордост" пък го нарече авторитетният швейцарски ежедневник "Нойе Цюрхер Цайтунг", който разказа историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички в България. Тя тръгва от легендата за един пастир на овце, който от недостиг на съдове за издоеното прясно мляко сипал част от него в един мех от овча кожа. Мекият балкански климат свършил своята част от чудото и така прясното мляко внезапно се превърнало в гъсто, по-кисело мляко, което много се усладило не само на случайния откривател, но и на мнозина други българи.

Както разказва швейцарският вестник по-нататък, тайната на това откритие, датиращо от преди 5.000 до 6.000 години, е разкрита едва през 1905 година - благодарение на българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, макар благотворното въздействие на киселото мляко над човешкия организъм да е известно още от времената на траките.

В тази връзка "Нойе Цюрхер Цайтунг" не пропуска да подчертае и швейцарския принос за това научно откритие - по онова време Григоров работел в лабораторията на женевския градски бактериолог Леон Масол. Там му се удава да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело. В чест на българина тази бактерия била наречена "лактобацилус булгарикус".

По-добре таратор, отколкото бира

В естествената си форма "лактобацилус булгарикус" се среща само на територията на днешна България, макар причините за това явление засега да не са изяснени от науката. На други места той има съвсем ограничена трайност, което обаче не пречи на японците да закупуват лиценза за производството му с цел да задоволят страстта си по киселото мляко.

В заключение швейцарският вестник отбелязва, че българското кисело мляко е идеалната изходна база за популярния в редица югоизточноевропейски страни таратор. Според посветени, тази "студена супа от краставици, мляко и чесън" разхлаждала в лятна жега много по-добре от всяка бира.