Искра Михайлова: В България действа затворен цикъл на влияние, който подменя демокрацията

/КРОСС/ Народният представител от „Възраждане" Искра Михайлова заяви, че в България от години функционира „затворен цикъл на влияние", като това не е спонтанен процес, а добре структуриран модел с външно финансиране и ясно изразено идеологическо ядро. Той не може да се характеризира само с една политическа организация, тъй като е проникнал в по-малка или по-голяма степен в почти всички действащи партии. Все пак някои от тях са основен носител през изразяването на постнационализъм, рилативизъм, елитарност и антидемократизъм.

„От години се наблюдава конкретен модел в българския публичен живот. Затворен цикъл на влияние, в който политика, неправителствени организации, медии, анализаторски кръгове, активистки мрежи и части от съдебната система не просто си взаимодействат, а се възпроизвеждат взаимно. Това не е спонтанен процес. Това е сериозно подплатен, наднационален и добре финансиран модел", заяви Михайлова. На база свои задълбочени наблюдения тя уточни, че в центъра на този модел стои ясно ПП-ДБ, макар влияние да има и в други парламентарни партии :

 „В този модел ясно се откроява политическо ядро, което действа като идеологически център. Най-мощно влияние по тази линия в близкото минало упражняваше ГЕРБ, създадена с огромно финансиране от немски фондации и радваща се дълги години на медийното сакрализиране на лидера им Бойко Борисов. Десетките излезли наяве тежки корупционни схеми и срива в общественото доверие обаче наложиха архитектите на този модел да приоритизират други политически формации, в опит да ги направят водещи сили. В последните години това ядро е коалицията „Продължаваме промяната - Демократична България". През годините същите са сменяли името си многократно, делили са се и са се събирали под различни форми, но винаги с едни и същи идеи", посочи народният представител.

Михайлова твърди, че неправителственият сектор в България е престанал да бъде коректив:

„НПО секторът системно се утвърждава като паралелна управленска инфраструктура. Не като коректив на властта, а като нейно продължение. Неправителствени организации, които функционират като лост за натиск, а не като форма на гражданска саморегулация",заяви тя.

„От години тези частни структури започнаха системно да използват институционален език. Формално всеки има право да регистрира юридическо лице с каквото име пожелае. Утре всеки може да създаде свое НПО и да го кръсти например „Национална агенция за контрол на защитените територии". Резултатът е добре познат - пълно е с „национални" агенции, „фондове" и „центрове". Наименования, които внушават държавност и легитимност, без да произтичат от закон, избор или обществен мандат", каза Михайлова.

Според нея това води до подмяна на демократичния принцип: „Това не е невинно. Още по-малко е случайно. Така, малко по малко, се налага идеята, че власт може да се упражнява без избори и без отчетност - от самоназначени лица, прикрити зад претенциозно институционален език, защото обслужват конкретен политически кръг, независимо от реалната му електорална тежест", заявява тя.

„Финансирането на този модел също не е тайна. „Америка за България" и сходни донори поддържат цяла екосистема от проекти, медии и кадри, които говорят на един и същ език и в една и съща ценностна рамка. В тази среда плурализмът не се насърчава - той се възприема като риск. Целта е идеологическа хомогенност", посочи тя.

Според народния представител анализаторските центрове играят ролята на интелектуално прикритие: „Всеки подобен модел има нужда от интелектуално прикритие. Тук влизат анализаторските центрове и експертните мрежи. Те произвеждат постоянен поток от „анализи", които почти винаги стигат до едни и същи изводи - нужни са още от същите политики, още от същите реформи, още от същите хора. Алтернативните гледни точки не се опровергават аргументирано. Те просто не се канят", заяви Михайлова.

Тя отправи остри критики и към медиите, които според нея „усилват целия цикъл": „Издания като „Капитал", „Дневник" и „Свободна Европа" системно задават рамката на „допустимото мнение". В нея има място за нюанси, но не и за фундаментално несъгласие. Несъгласните не се оборват - те се делегитимират морално", каза тя.

„Обществените медии - БНР и БНТ - които по закон са длъжни да гарантират баланс, също се оказват подвластни на този модел. Това бе потвърдено на изслушване в комисията по култура на Народното събрание през юли 2025 г., когато от СЕМ беше признат сериозен дисбаланс в участията, с огромен превес на представители на ПП-ДБ", заяви Михайлова.

„Това, което описвам, не е сбор от случайности. Това е система. Затворен цикъл, в който политика → НПО → анализатори → медии → активизъм → институционален и съдебен натиск → политика, са самоподдържаща се спирала. А зад нея вече много сериозно мирише на гнило", заяви народният представител. Тя уточни, че докато този модел не бъде ясно назован и разобличен, демокрацията в България ще съществува само формално, а реалните решения ще продължат да се вземат „от мрежа, която не търси съгласие, а подчинение".

„Но. Тази седмица още един слой от прикритието падна. Постнационалният затворен цикъл на влияние в България беше прострелян в Петроханската хижа", обобщи народният представител от „Възраждане" Искра Михайлова.