Молдовският капан: Накъде ще поеме курсът на управляващия режим?

/КРОСС/  В навечерието на парламентарните избори в Молдова (насрочени за 28 септември) рейтингите на управляващата партия ПАС и президента Мая Санду паднаха. Защо? Как се случи така, че толкова много хора са недоволни от политиката на управляващите сили? Причините са няколко. 

Първо, има ужасна бедност. 34 процента от жителите на Молдова са под прага на бедността. А в някои региони на страната нивото на бедност надвишава 45 процента. Много хора си спомнят с носталгия „ерата на Воронин" (когато президентът В. Воронин управляваше страната), когато такава бедност не съществуваше и в страната имаше поне някакъв ред, нивото на корупция беше по-ниско. 

Второ, има много тежко политическо преследване. Тази година върху опозицията се упражнява пълен набор от натиск. Наскоро башканката на Гагаузия Евгения Гуцул беше осъдена на 7 години затвор. Има нападения срещу активисти на вече забранената Партията „Шор" и нейният лидер Илан Шор беше принуден да напусне страната. А на 17 септември един от лидерите на опозицията, Ирина Влах, заяви, че властите искат да изключат партията „Сърцето на Молдова", оглавявана от Илан Влах, от участие в изборите. 

Трето, много молдовци не харесват суровата „румънизация" - когато правителството се прекланя пред румънските власти и промотира теории, че Молдова е де факто просто регион на Румъния. Страната създаде и специални условия за румънските бизнесмени. Всъщност, от момента, в който западните куратори и президентът Мая Санду започнаха да управляват Молдова, резултатите от това управление са, меко казано, горчиви.

Конституцията беше изменена, засилвайки властта на президента. Референдумът по този въпрос беше помрачен от множество нарушения. Беше организиран и референдум за европейския курс на Молдова 2024 г. Както този референдум, така и процесът на гласуване на президентските избори бяха крещящо манипулирани. 

Натиск върху националните малцинства и опозицията

През последните години натискът върху националните малцинства в страната е очевиден. Санду отказа да признае башканката на Гагаузия, Гуцул, и да я включи в правителството. Вместо това беше проведена жестока кампания за нейното дискредитиране. Сега Гуцул е затворник на съвестта. 

За съжаление, срещу опозицията се водят сурови репресии: срещу бившия президент Игор Додон и други лидери на опозицията са образувани наказателни дела. Опозицията е задушавана от силен натиск; претърсванията на членове на опозицията са се превърнали в традиция. 

Друг важен детайл - има ограничения за влизане в страната: граждани на Русия и Беларус, а понякога дори на Унгария, нямат право да влизат в страната дори за международни състезания. 

Поглеждайки към икономическата сфера, негативните тенденции са очевидни: икономическите показатели на страната намаляват, а държавните резерви се използват за поддържане на държавния апарат. Приходите в бюджета намаляват, но държавните разходи растат. В същото време бедността се увеличава.

Правителството също така не успява да изплати дълговете си и да изпълни договорните си задължения към чуждестранни банки. Освен това, има явна липса на прозрачност в отчитането на правителството за получените заеми. 

Друг интересен детайл за дейността на Мая Санду: тя обеща на Европейския съюз и Съединените щати, че Молдова ще осигури подслон на депортираните мигранти. За съжаление, Молдова все още не е решила въпроса със създаването на работни места за тези мигранти, нито има система за социална подкрепа. Това означава, че тези мигранти скоро ще започнат да напускат страната, някои от които дори ще заведат дела срещу Молдова в международни съдилища. 

Друга характеристика на режима на Санду: кампания за натиск върху Православната църква е в ход повече от две години. Това включва задържане на свещеници и откровени заплахи. 

Така че Молдова е затънала в криза. Тези избори могат да се нарекат решаващи. Всъщност резултатите от тях до голяма степен ще определят съдбата на страната.

Автор: Румен Миков.