Лъчезар Богданов: САЩ имат по-лоша програма за възстановяване от Гърция

Но решението на САЩ да повдигнат тавана на дълга означава същото?
Разбира се, че означава същото. Там в момента от един долар, който харчат текущо от бюджета си, 42 цента са нов дълг, т.е. дефицит. Щатите са в безобразно финансово положение. По ред причини това все още се позволява и допуска от инвеститорите. Част от тях, според мен, просто не виждат алтернатива в момента и продължават да държат американски ценни книжа и долари, но в един момент и това ще свърши. Характерно за икономическите развития, ако щете и за финансовите кризи, е, че никой не вярва, че някакви събития са възможни до момента, в който те станат факт. Преди години никой не вярваше, че златото може да стигне 1000 долара, а то стигна. Никой не вярваше, че голяма банка може да фалира, но „Леман Брадърс” фалира. Никой не вярваше, че страна-член на Еврозоната може да стигне до такова положение, и Гърция стигна буквално за месеци. И след това всички го приеха за нормално. Така че, аз мисля, че за САЩ е абсолютно възможно и даже твърде вероятно, в един момент пазарите да се събудят и американското правителство да види, че лихвите вървят рязко нагоре. Тогава вече и във Вашингтон ще бъдат изправени пред тази тежка действителност, че трябва сериозно да свият всякакъв тип разходи, от военни, до социални.


Те приеха такова орязване?
Никакво орязване на разходите не са приели, това е политическа реторика. Ако видите плана, става въпрос за период от 10 години, от които първите две години никакво орязване няма. 


Мисля, че около 70 млрд. долара трябва да съкратят за първите две години?
Първите две години са някакви спешни милиарди при положение, че дефицитът е 1,6 трилиона за година, т.е. 1 600 милиарда. И второ, ако гледаме в този 10-годишен период, на практика те не свиват разходи, а свиват темпа, с който очакват да нарастват определени разходи. Но в крайна сметка прогнозните дефицити са над 11 трилиона долара за този период. И то при добро развитие на икономиката, каквото е заложено в тази прогноза – растеж над 3%, който изобщо не е сигурно, че ще се случи. Така че тези 2,4 трл. долара хипотетично орязване (за следващите 10 години) са под ¼ от целия дефицит.  На практика Съединените щати имат много по-лоша програма за възстановяване на стабилността от Гърция. Гърция вече има много по-стегната и стриктна програма за възстановяване на финансовата дисциплина. Проблемът на гърците е, че се докараха до там преди да я приемат. Ако бяха предприели тези действия преди три или четири години, изобщо никой нямаше да чуе за Гърция.


Понеже споменахте американските ценни книжа, а Китай е един от най-големите купувачи на американски дълг, имат и доста голям валутен резерв в долари. Те обвиниха Запада и по-специално САЩ, че бягат от отговорността да поемат вината за кризата. Това не е ли някакъв сигнал, че в Пекин ще осмислят тази помощ, която оказват на Щатите, изкупувайки държавните им облигации?
Същото важи и за кредитните рейтинги. Дълги години всякакви кредитни агенции предупреждаваха, че има известни рискове в политиката на част от страните в Еврозоната, на Съединените щати, но нищо не правеха, само говореха. И всички казваха „ами те само си говорят”, до момента в който намалиха кредитния рейтинг на Гърция до „боклук” и до момента, в който сега намалиха за пръв път от първата Световна война кредитния рейтинг на САЩ. Така че, същото важи и за поведението на Китай. Те само говорят, предупреждават, но не действат много активно. Но трябва да имаме в предвид нещо много просто – през последните 9 месеца цялата новия емисия на американски държавен дълг е изкупена от Федералния резерв. Така че, за американското правителство няма особена дългосрочна стратегия, освен да убеди света, че трябва да получи кредит. Не съм сигурен, че спесителите ще са доволни дълго време да получават минимални лихви при един обезценяващ се долар. На практика САЩ се опитват да направят нещо, което много често се е случвало в историята – когато има дългова криза, стремежът винаги е да се прецакат спестителите. това е естественият стремеж, защото както цинично казваше, не си спомням кой от политиците беше, „спестителите не са наши граждани и не са гласоподаватели”. Докато на практика огромна част от американските домакинства са в дълг, част от дълга е финансиран отвън.
Така че, според мен китайското правителство в момента е притеснено от това, че Съединените щати тръгват по лесния път – да оставят инфлацията да отмие дълга, без да предприемат нищо, за да вкарат в ред публичните си финанси. Явно в надеждата, че китайското правителство няма да тръгне панически да си продава облигациите, защото ще загуби още повече.


Ако това стане какво ще се случи със САЩ. Как смятате, те ще проявят ли достатъчно воля, за да направят каквото трябва в тази ситуация?
За да има воля, трябва да има криза. Последният път когато Съединените щати са били пред подобна криза, в края на 70-те години, това което е трябвало да се случи, е висока безработица в продължение на десетилетие с няколко поредни години на инфлация между 7 и 12%. Когато това стане, назрява моментът някой да каже „достатъчно”. и тогава лихвите отиват на 14-15%, пазарът на имоти се стагнира за няколко години, много трудно се получава кредит, за да си купиш къща, освен ако нямаш добър доход и сигурна работа. Тоест, всичко това от което САЩ бягат като политика, защото то ще означава реално страдание за част от домакинствата и бизнесите. Но за да се стигне до това трябва да се случи истинска криза. В момента цената на кризата се носи от спестителите, т.е. тези, които са дали назаем. Необходимо е загубите да започнат да падат върху американските домакинства, за да се стигне до подобно събуждане.


Една такава сериозна криза в Щатите как ще се отрази на нас в Европа – и на Еврозоната, и на България?
Ако в САЩ вървят както продължава да изглежда, че ще действат, т.е. нов цикъл на количествени улеснения, мека монетарна политика, печатане на долари и  ниски лихви, това ще означава нов цикъл на инфлация, т.е. по-високи цени на суровини, на енергоизточници, съчетан обаче с ниско търсене от развитите пазари. Тоест, търсенето ще остане в страните извън ЕС и САЩ. За българския бизнес това ще означава, че трябва да продава на Бразилия и Китай, а не са Италия, например.


Решението на Европейската централна банка да изкупува облигации на закъсалите държави от Еврозоната, по-специално Италия и Испания, не е ли едно повторение на този неуспял американски опит за справяне с кризата на дълга?
То е повторение, което направиха миналата година с Гърция. Дълго време казваха, че няма да го правят и взеха, че го направиха. Което показва, че тази фикция за независимите централни банки просто не съществува. Независимата централна банка трябва да се стреми да поддържа стабилни парите, а не да се интересува от това кой е длъжник, или коя банка и кое правителство е закъсало в даден момент. Така че, това което правят в момента, е абсолютно доказателство за това, че няма независими централни банки. Те винаги се поддават на политически натиск, в случая да омекотят удара, който иначе би трябвало да понесат, тези които са водили дълги години безотговорна политика. Сега ударът ще понесем всички потребители и всички спестители в евро, вместо да бъде понесен от тези, които са в проблемно положение, защото са се докарали до там.
Трябва да е ясно, че това което се случва в момента не е ликвидна криза. Не е временен проблем на някаква паника за няколко дни. Това е проблем на несъстоятелност или на съмнение, че дадена страна в дългосрочен план може да плаща дълговете си, без да направи необходимите реформи. Това е проблемът и той не може да бъде адресиран с някакви краткосрочни мерки. Това само отлага нещата за следващата година. Точно както и миналата година, това, което направиха за Гърция, отложи проблема за тази година.


Вчера премиерът Бойко Борисов каза, че България няма да се присъединява към Еврозоната, докато тя не стане по дисциплинирна по отношение на финансите си и дълговете си. Освен това обяви, че вероятно през септември S&P отново ще повиши кредитния рейтинг на България. Как ще коментирате?
Второто е напълно вероятно и възможно. По отношение на Еврозоната, ясно е, че те не са пример за подражание в момента, но по-важно е друго – за съжаление България, като по-бедна страна на европейския пазар, има сългосрочна нужда от приток на капитал, за да имаме по-бърз растеж. Така че, това което се случва, не е много приятно именно поради тази причина, че инвеститорите в момента са притеснени и евентуален приток на значим ресурс в страна като България би бил по-труден от колкото преди няколко месеца.