Държавна опера Варна представя премиерата на "Зле опазеното момиче"

„В хореографската концепция залагам разгръщането на спектакъла в два плана. Стремя се да изведа балета на нивото на романтическия класически балет с чисто хореографска лексика, като от друга страна подсилвам сюжетната линия със средствата на театралното изкуство. Бягам от остарелия пантомимичен език, който обикновено се използва в тази творба, за да акцентирам върху драматичната трактовка и да изтъкна артистичния потенциал на варненските балетни танцьори. Съчетанието между танцов и драматичен театър е една от основните характеристики на съвременното балетно изкуство и точно в тази посока са насочени нашите усилия. Репетиционният период бе много напрегнат и още от самото начало балетът заживя свой собствен живот, в който детайлите много бързо и сигурно заемаха местата си. Аз съм перфекционист и винаги изпипвам всичко до най-малките подробности, но със сигурност мога да кажа, че досега не ми се е случвало нещата да се развиват така леко и естествено, сякаш от само себе си. Прекрасно преживяване. Всички ние танцуваме с голямо удоволствие в „Зле опазеното момиче” и се надявам публиката също да го усети”, споделя Константин Илиев, автор на третата постановка на „Зле опазеното момиче” на варненската балетна сцена.

Балетната премиера се посвещава на 110-годишнината от създаването на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

За пръв път „Зле опазеното момиче” се играе във Варна в края на 1950-те години, втората постановка е създадена през 1980-те години от Галина и Стефан Йорданови. Сегашният хореографски прочит на Константин Илиев е всъщност третата постановка на забавния балет, един от малкото утвърдили се в този рядък жанр на балетното изкуство. Във Варна съществува и историческа приемственост в отношението към творбата, доколкото постановчикът на третата сценична версия Константин Илиев е изпълнявал ролята на Колен във втората версия, а сегашната художествена ръководителка на варненската балетна трупа Екатерина Чешмеджиева му е партнирала като Лиза. И трите варненски постановки на „Зле опазеното момиче” са изградени в традициите на голямата руска балетна школа, като в своята интерпретация Константин Илиев се придържа към руския вариант на либретото, известно със заглавието „Напразна предпазливост”.

“Зле опазеното момиче”, един от най-старите балети, достигнали до наши дни, е изпълнен за първи път на 1 юли 1789 г. в Бордо, само две седмици след падането на Бастилията. “Зле опазеното момиче” отначало се играе под името “Балет за сламата или От лошото до доброто има само една крачка”. Той става популярен в редица страни, през 1791 г. се поставя в Лондон, задържа се в продължение на много сезони в Марсилия, Лион, Париж, през 1800 г. се играе в Москва. При тези многобройни постановки балетът търпи редица промени, в които хореографи и диригенти моделират според вкуса си сюжетните ситуации, вмъкват или съкращават музикални номера.

През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка и дирижира балетната премиера в Берлин. Вариантът на Хертел получава широко разпространение в Русия, като постановчиците Мариус Петипа, Лев Иванов, Александър Горски и други добавят към него музика от балети на Делиб, Минкус, Пуни, Дриго.

През годините почти всички видни балетмайстори поставят творбата, а в ролята на Лиза танцуват едни от най-големите балерини: Вирджиния Цуки, Матилда Кшесинска, Тамара Карсавина, Анна Павлова, Олга Лепешинска, Галина Уланова, Мая Плисецка, Алисия Алонсо.