Защо язовир „Огоста“ не се ремонтира въпреки регистрираните нередности?

/КРОСС/ Над 66% от обема си достигна язовир „Огоста" над Монтана след дъждовете през последните седмици. Покачването на нивото му за пореден път повдига въпросите за компрометираните съоръжения, заради които преди 8 години той влезе в списъка на язовирите за авариен ремонт - и още е там, защото този ремонт така и не тръгна.

Извисен над сегашната Монтана преди 40 години като „Михайловград", преименуван по-късно на „Огоста", язовирът е с една от най-мащабните водни стени в България и на Балканите. Водосборният му басейн е от над 900 квадратни километра, а общият обем - 506 милиона кубически метра вода.

Язовирът е стратегически обект от значение за националната сигурност на България и част от критичната инфраструктура.

Плановете за изграждането на язовира се появяват още през 60-те години. Инженерите са напълно наясно с рисковете и предизвикателствата, става ясно от оригинални документи на Тодор Елкин, участвал в строителството на водоема като инвеститорски контрол.

В съветско експертно заключение по ранния проект за хидровъзела пише: „Михайловградската язовирна стена е много отговорно съоръжение поради разположението си непосредствено над града".

Строителството налага изселване на селата Калиманица и Живовци, които попадат в територията му.

„За по-възрастните хора това беше кошмарно - да си напуснат домовете, да ги съборят и да се преместят на едно място, на което имаше просто едни лозя", разказа Параскева Атанасова.

Разказът на Параскева е от януари 2025 г. и е от времето, когато нивото на „Огоста" се свива до около една трета от обема си. Тогава язовирът стига критично ниско ниво и дъното му оголва останките от някогашното й село Живовци.

Ниското ниво в този период е подходящо за ремонтни дейности по компрометирани участъци и съоръжения, заради които язовирът е в списъка за авариен ремонт още от 2018 г. Но такива дейности не започват и до днес.

От земеделското министерство отговарят, че проектната документация и издаденото разрешение за строеж са предадени на Държавната консолидационна компания.

„Министерството на земеделието и храните не може да предприеме мерки и действия по направените от контролните органи предписания, доколкото разрешението за строеж е издадено на ДКК ЕАД", се посочва в отговора.

Тежките наводнения в други части на страната през последните дни връщат спомените за тревожните денонощия на Северозапад през юни 2023 г. Тогава водоемът се запълва до над 70% от обема си и стига едно от най-високите нива след 2014 г., когато слух за пукнатина в стената му предизвиква паника.

„Успокойте се! Не се поддавайте на паника, не тичайте наникъде и не бягайте да спите някъде навън. Няма такъв проблем! Няма такъв проблем!", призова тогава Златко Живков, кмет на община Монтана.

Заради продължителните проливни дъждове в Северозапада преди 3 години правителството предупреждава за възможна евакуация на градове и села по поречието на река Огоста. Стига се дори и до среднощна среща на властите за вземане на сложни решения.

„Ние бяхме изправени пред екстремални явления: в рамките на час-два - валежи от порядъка на 60 до 70 литра на квадратен метър", каза главен комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР.

Година след това изказване на комисар Джартов е обявен поредният спешен ремонт на „Огоста". По план той ще включва предимно нарушени облицовки на отводнителния канал и на мокрия откос.

„Трябва да се намерят пари да се закупи хидравлично масло, да се подмени маслото на основния изпускател на язовира и на бързопадащия савак. Това масло не е сменявано от 1986 г. - от въвеждане в експлоатация на язовира. Изпускателят може да бъде отворен, но не е сигурно дали ще бъде затворен", обясни Ивайло Антонов, бивш областен управител на Монтана.

Ремонтът обаче не започва. А с решение на Министерския съвет от април тази година язовир „Огоста" е изваден от списъка за ремонт - въпреки констатираните нередности, видими от решението на кабинета.

Според хидроинженер, участвал в изграждането на водоема, основният проблем е именно табленият савак и маслото с изтекъл срок на годност, с което той работи. „Което е едно пълно нехайство, безобразие на хората, отговарящи за този язовир", допълни Марин Маринов.

Табленият савак е своеобразен „кран", който контролира и регулира количеството на изпусканата вода в случаите на прекалено повишение на нивото чрез плоска метална конструкция. В случай на повреда или дефект на крана водата може да не се изпусне навреме или да се изпуска неконтролирано.

Хидроинженерът с десетки години опит казва и че механизмът е с ръждясали метални части.

„Няма кой да разглоби савака и да се опита да направи това стъбло. Ако не може да се оправи, да закупят нов, за да може той да работи. Затова се страхуваха, особено за бързопадащия савак. Ако го пуснат и не могат да го вдигнат - защото маслото е некачествено: язовирът се затваря, няма вече основен изпускател, няма регулиране на водното ниво и чакаме да прелее водата през преливника", обясни Маринов.

Преминаването на вода през преливника не би било проблем, ако нямаше друг свързан проблем - недовършената корекция по коритото на река Огоста. По думите на инженер Маринов това е опасно, защото в случай на преливане водата ще залее първо зоните с недовършена корекция.

От Община Монтана става ясно, че проектите за корекцията на коритото на реката са били част от строителството на язовира, а местната власт не е запозната с тях.

„Не се разполага към настоящия момент с проектите, с които е изготвена, тъй като тази корекция е била неразделна част от строителството на язовир „Огоста". Не мога да твърдя със сигурност какво още трябва да бъде изпълнено. За тази част, която е срещу квартал „Огоста", няма проектна готовност, тъй като това би трябвало да е било изпълнено някога по съществуващия проект", коментира инж. Камен Каменов, началник отдел „Строителство, екология и техническа инфраструктура" в Община Монтана.

А защо язовирът е с ключово значение за региона, става ясно от думите на служител в „Напоителни системи" още от лятото на 2023 г. Тогава в язовира се вливат около 300 куб. метра вода в секунда и без него тя просто ще потече надолу по реката.

„Това е язовир, който прави превенция, защитава Монтана и всичко зад Монтана по поречието на река Огоста и защитава града около седем пъти за последния месец. Седем пъти можеше да има наводнения в град Монтана", казва инж. Игор Репкин от „Напоителни системи" ЕАД.

„На този етап язовир „Огоста" не е опасен по никакъв начин за гражданите на Монтана, но със сигурност ще кажа, че ако така продължава, може и да стане", посочи хидроинженерът Марин Маринов.

Дали институциите ще чакат този момент или ще действат превантивно, се питат и гражданите в района.

bTV потърси собственика - земеделското министерство, за да разбере защо язовирът е изваден от списъка, какво се е случило с предвидените пари и предприети ли са нови мерки за сигурност. Отговор се чака от повече от два месеца.

бТВ, „Тази събота"