Доц. Мангъров предупреди за завръщане на турбекулозата и морбили

/КРОСС/ Има риск някои отдавна забравени болести да се завърнат. Това се отнася най-вече за тези болести, чието изчезване се дължи на това, че са прилагани ваксини за тях. Това каза доц. Атанас Мангъров - началник на детската клиника на Инфекциозна болница в София, пред "Фокус".

На първо място той посочи туберкулозата, която в момента по разпространение е на нивата през 1910 г. Причината за това е ХИВ/СПИН инфекцията и недохранването в много части на света, обясни инфекционистът.

Морбили е друго такова заразно заболяване.

"Поради това, че има значителен спад във ваксиналното покритие, болестта се завръща. Тези, които не са карали морбили или не са ваксинирани, рано или късно го изкарват. Във връзка с грубия натиск за ваксиниране по време на COVID пандемията "ваксина" стана едва ли не мръсна дума и много родители отказват да ваксинират децата си за морбили. Ваксината за морбили беше свързана и с аутизма, което няма нищо общо", подчерта доц. Мангъров.

Ваксините от Националния имунизационен календар трябва задължително да бъдат поставяни, категоричен бе той.

"Най-вече за варицела, защото варицелата е едно изключително силно заразно заболяване, каквото е и морбили. Ваксината за варицела в нашата страна не е задължителна, тя се поставя пожелание и с варицелата се случва това, което би се случило, ако нямаше ваксина за морбили. Има обща ваксина за рубеола, морбили и заушка - три много силно заразни заболявания. Можем да бъдем сигурни, че в момента, в който започнат да се появяват случаи на морбили, неминуемо ще започнат и случаи на заушка. 2006-2007 г. в страната ни имаше епидемия от заушка, което се дължеше на това, че преди 90-те години е използвана една ваксина за заушка, която не даваше дълготраен имунитет", припомни инфекционистът.

България е на челните позиции по употреба на антибиотици, посочи доц. Мангъров. Той подчерта, че до антибиотици трябва да се прибягва само тогава, когато има заболяване, което може да се лекува с антибиотици.

"COVID-19 беше заболяване, което не се лекува с антибиотици, и въпреки това, по време на пандемията хората, които бяха диагностицирани с това заболяване, масово получаваха по два-три антибиотика с надеждата, че нещо ще се повлияе", коментира инфекционистът.