Капитан Димитър Димитров: Корабите избягват военния риск в Черно море, като плават край българския бряг

/КРОСС/ България трябва да подобри готовността си за морски спасителни операции, подчерта президентът на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани

Увеличеният трафик на търговски кораби в българските териториални води на Черно море създава допълнителни рискове за безопасността на корабоплаването и поставя нови изисквания пред способностите на държавата да реагира при инциденти. Това заяви в „Интервюто в Новините на NOVA" капитан далечно плаване Димитър Димитров, който е и президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани. Той коментира поредните атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море.

Според капитан Димитров плаването в териториалните води на крайбрежните държави се превръща във все по-често решение за корабите, които се опитват да избегнат зоните с повишен военен риск. „По-голямата част от корабите плават в териториалните води на крайбрежните държави - Турция, България и Румъния. Това създава проблеми за безопасността на корабоплаването, но от друга страна, корабите избягват военния риск, който съществува в останалата част на Черно море", обясни той.

И подчерта, че близостта на подобни инциденти до българския бряг увеличава потенциалната опасност за населението и инфраструктурата на страната. По думите му дори при използването на прецизни средства за военни действия не може напълно да се изключи възможността за грешка.

Същевременно увеличеният трафик изисква по-интензивно наблюдение и повече ресурси за управление на корабоплаването. Димитров обърна внимание и на необходимостта България да подобри готовността си за провеждане на спасителни операции по море. „Отдавна се говори за сравнително недостатъчната готовност на страната ни по отношение на силите и средствата за търсене и спасяване, както и за необходимостта да се отделят повече средства за тях", заяви той.

Според капитана осигуряването на нов специализиран спасителен кораб не може да стане незабавно, но междувременно държавата трябва да предприеме организационни мерки, които да позволят по-адекватна реакция при извънредни ситуации. „Дори само един човек да може да бъде спасен, той трябва да бъде спасен", подчерта Димитров.

Допълнителен риск представляват и плавателните съдове, които остават без екипаж и се движат неконтролируемо по море. Подобни кораби могат да заседнат, да се сблъскат с други плавателни съдове или да повредят морска инфраструктура, включително нефтени платформи. Не е изключена и опасността от разлив на гориво. „Вече не става въпрос за търсене и спасяване на хора, а за морско спасяване на имущество. Държавата трябва да разполага със сили и средства, за да предпазва своите брегове от инциденти с такива обекти, които се движат в нейните води", посочи капитан Димитров.

Той коментира и въпроса колко дълго трябва да продължава издирването на хора след потъването на кораб. По думите му спасителните операции трябва да продължават, докато съществува реален шанс за оцеляване, като решението се взема от специалистите, ръководещи операцията. „Една такава операция винаги продължава, докато има шанс за оцеляване", обясни капитанът.

И обясни, че продължителността на издирването зависи от различни фактори, сред които температурата на морската вода, условията в района и възможността за откриване на оцелели. Димитров посочи, че при подходящи условия човек, попаднал във водата човек, може да оцелее няколко дни, но окончателната преценка е на компетентните специалисти.