Какъв е проблемът с дивото къмпингуване?

/КРОСС/Миналата седмица служители на черноморските общини, експерти на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), РИОСВ - Бургас и полицаи проведоха серия от проверки на нерегламентираните къмпинги по черноморието - Карадере, Иракли, Корал и др. Те бяха придружавани от представители на Национална асоциация "Българско черноморие", както и от телевизионни камери. Така проверките придобиха вид на показни наказателни акции и нагнетиха още повече напрежението между противниците на бетона и някои от собствениците на имоти по Черноморието. Проверките имаха още един ефект - те повдигнаха за пореден път въпросите как искаме да се развива българското крайбрежие и това ли е най-смисленият начин да се води тази дискусия. Преди да намерим отговори на тези въпроси, да видим какво е положението в момента.

Законно ли е или не да се къмпингува на диво?

Отговорът е: теоретично законова забрана няма, но реално зависи от общините. Практиката в другите европейски държави е сходна като там забраните и контролът по спазването им е много по-сериозен. В Гърция има забрана със закон, но местните хора са по-скоро толерантни към диво къмпингуващите - стига да не се пали огън и да не се оставят боклуци. В Хърватия на диво къмпингуващите не се гледа с добро око и контролът по спазването на забраната се прилага много по-стриктно. В Австрия, Швейцария, Франция (с изключения), Испания, Италия (където контролът по-скоро липсва) дивото къпмингуване е абсолютно забранено. Позволено е в някои части на Англия и Шотландия (ако имаш разрешение от собственика). Никак не е случайно обаче, че страните с най-консервативна политика в това отношение имат най-красивите, поддържани и достъпни къмпинги.

Излиза, че режимът в България е най-либерален. Нито полицията, нито други контролни органи могат да изгонят къпингуващи с палатки и чували от имоти публична държавна собственост или дори частна. Има обаче забрана за дейности като палене на огън, изсичане на дървета или дори изнасяне на паднали дървета от гората, унищожаване на природни местообитания, нарушаване на целостта на пясъчни дюни, замърсяване с битови и строителни отпадъци, нерегламентирано заустване на отпадъчни води. На нарушителя се съставя акт и му се налага глоба.

Злоупотребяват ли общините?

Законът за местното самоуправление и местната администрация дава право на общините да наложат пълна забрана на дивото къмпингуване с цел опазване на обществения ред, ограничаване на замърсяването и на възможността от възникване на пожари. Някои се възползват от нея, други не. Но забраните, които налагат черноморските общини като Несебър, Царево и Созопол в момента са подчинени на крива философия. Има логика да се глобява разпъването на палатка, но глобата за това не може да е 5 хил лв., без някакъв съществен обществен мотив. В сегашния си вид тези забрани и съответните глоби нямат логична и законова обосновка. Те могат да се атакуват пред съда.

Това правят през 2008 г. Кристина Димитрова от гражданско сдружение "Да спасим Иракли" и адв. Веселин Паскалев. Те оспорват чл. 34 от Нардеба № 1 на Община Несебър, която забранява къмпингуването извън обособените за това места и предвижда глоба от 500 до 5000 лева при нарушение. Бургаският административен съд, а след това и крайна инстанция на Върховния административен съд обявява текстовете за противоконституционни и противоречащи на Договора за създаване на европейската общност. "Забраната за разполагане на палатки на територията на цялата община Несебър нарушава основното право на гражданите свободно да се придвижват на територията на страната. Желанието на група собственици на неурбанизирани поземлени имоти в. м."Иракли" да ограничат достъпа на хора, автомобили и палатки до морския плаж не може да бъде причина за приемане на правна норма, регламентираща състав на административно нарушение", казва в решението си съда. "Без каквото и да е основание и мотивация общинският съвет на община Несебър е приел, че разполагането на палатки и/или каравани извън турстическите обекти, категоризирани като къмпинг, е общественоопасно деяние, което при това следва да бъде санкционирано с наказание, по-високо от предвидените по НК за деяния с висока степен на обществена опасност, като изнудване, подкуп, безстопанственост, кражба и др."

"Тези забрани нямат за цел да пазят обществения ред или опазят плажа и гората чисти. Те имат за цел да ограничат престоя на групи от активисти на точно определени терени, предвидени за приватизация и бетониране", коментира пред "Капитал" адв. Свилен Овчаров. Подходът е сбъркан и в момента тези забрани не са обществено оправдани, не се споменава нищо за палене на огън или изхвърляне на боклуци; дори и да се споменава, на практика общината няма капацитет и не контролира спазването им. "Нея я интересува да няма къмпинг близо до планираните големи строежи", казва юристът.

Като доказателство за тенденциозността на проверките по морето с инициатор Национална асоциация "Българско черноморие", подкрепяща изграждането на нови ваканционни комплекси по морето, Свилен Овчаров дава за пример язовирите. Те също са на териториите на различни общини и целогодишно там има диво къмпингуващи - предимно рибари, които секат дърва, палят огън, оставят след себе си боклуци, ползват публична или частна собственост без да плащат и без да спазват никакви регулации. Там шумно отразявани от телевизионните камери проверки няма. Остава въпросът дали проверките по морето това лято имат за цел да опазят природата и обществения ред или се ползват като инструмент за натиск върху определени групи хора на точно определени места.

"В момента 20% от туристическия оборот (в черноморските курорти) се формира от къмпингуването, т.е. той е регламентиран и регулиран по всякакъв начин", коментира пред БНР миналата седмица Стефко Пъргавелов, председател на Асоциацията за къмпинг и караванинг. Когато стане въпрос, че къмпингуващите оставят боклуци, възниква въпросът: а има ли къде да ги оставят; при положение, че местната власт е наясно, че в района има диво къмпингуващи, какви условия е създала, пита Пъргавелов. Според него това превръща общината в съучастник.
Защо хората къмпингуват диво?

Драмите с проверките на къмпингуващите по морето са поредното доказателство, че една вече трудна за пренебрегване група не припознава масовия туристически продукт, предлаган по нашето Черноморие - бетонни комплекси, кичозни сергии, шумни кръчми. За тези хора "лукс" е контактът с природата, а той е все по-трудно достъпен на Черно море. В случая с последните останали "диви" плажове - Карадере, Иракли, Корал, има намесен и много силен сантиментален елемент.

Но алтернативата - тази на достъпните и добре поддържани къмпинги, познати ни от съседна Гърция, все още я няма. Съществуващите по морето къмпинги са далеч от каквито и да било европейски или световни стандарти. Тук причините са много.

От една страна стопаните на съществуващите къмпинги карат по инерция и не инвестират много в повишаването на качеството на продукта. Само за пример, собственик на пет ключови къмпинга по морето, сред които "Градина", "Каваците" и "Златна рибка", дълго време беше Николай Банев, който не е особено известен с инвестициите в развитие. Собствениците на имоти, които получиха част от земите на къмпингите, пък предпочитат по-доходоносни дейности за по-кратък период от време и обикновено се насочват към строителството на хотел или комплекс с апартаменти. Тук е ролята на държавните инстуции като министерство на туризма, министерство на регионалното развитие, Министерски съвет, Народно събрание, които да преценят има ли нужда от алтернативи на бетонните комплекси, кои са и как могат да се запазят и развият. В дълъг период от време добре развитото къмпингуване по Черно море беше оставено да запада, заради липса на бизнес-интерес и на каквато и да е визия. За това има причини.

Желаещите да инвестират в изграждането на изцяло нов къмпинг например се сблъскват със стена от бюрюкратични изисквания, която прави инвестицията откровено неоправдана. Един от проблемите се нарича Наредба за категоризиране на местата за настаняване. Тя включва "минимални" изисквания към всички къмпинги като охрана от лицензирана фирма, ограда, бариера, сервизни помещения, кухня, пералня, магазин, спортни площадки, медицински пункт и дори телевизия. Сега наредбата е преработена и някои от изискванията са отпаднали, но са се появили други като изграждане на пътища и паркинги и осигуряване на единица площ за палатки и каравани. Тя беше публикувана за обществено обсъждане през май и предизвика сериозна дискусия в туристическия бранш.

Източник: capital.bg