Енио Мориконе - Маестрото, който композира за киното с големите майстори (Видео)

/КРОСС/ "Какво по-напред да каже човек за такъв прочут композитор като Енио Мориконе? Той можеше да направи един обикновен филм в заглавие, което задължително трябва да се гледа, да превърне един добър филм в произведение на изкуството и един страхотен филм в легенда."

Това написа в почит към Маестрото британският кинорежисьор Едгар Райт, след като Мориконе почина днес на 91 години в Рим.

В продължение на 70 години той композира музиката към близо 500 филма, много от които са дело на истински майстори в киното. Но Мориконе пишеше музика и за телевизионни програми, изпълнители на песни и оркестри. И на доста преклонна възраст италианецът продължаваше да обикаля като диригент на свои произведения. Той има в биографията си продадени над 70 милиона албума, два оскара, четири награди "Грами", няколко "Златен гробус" и 6 БАФТА.

Животът на Енио Мориконе е класическа история за човек, който се е родил музикант. Той от малък свири на тромпет, пише първата си композиция на 6 години и влиза в консерваторията в Рим на 12. Там учи тромпет, хорово пеене и композиция, след което продължава да пише за театрални постановки и радиостанции и свири в оркестъра на Академия "Санта Чечилия". После е нает да аранжира от големия лейбъл RCA в Италия за естрадни изпълнители като Пол Анка, а след това работи за Франоаз Арди, Демис Русос и "Пет шоп бойс".

Мориконе се интересуваше и от музикални експерименти с авангардния екип композитори Gruppo di Improvvisazione di Nuova Consonanza. Не е случайно, че използваше необичайни инструменти като дръмбой, хармоника, тромпети на мексикански мариачи, английски рог или окарина. В записите му бяха добавяни естествени звуци като плющенето на камшик, изстрели, вой на койоти...

Но безспорно големият екран му носи истинската слава. Той започва да композира филмова музика в средата на 50-те години, когато все още не се подписва със собственото си име. Енио Мориконе се появява в надписите на Il Federale (Фашистът) на Лучано Салче от 1961 г. После пише за филми от различни жанрове и често музиката му е много по-популярна от самия филм. "Мадалена" (Maddalena) на Йежи Кавалерович от 1971 г., например, е познат днес в тесните среди на истинските познавачи на киното, значително повече хора си спомнят мелодиите Come Maddalena. Едва ли днес мнозина ще се сетят за сюжета на "Професионалистът" (1981) на Жорж Лотнер с Жан-Пол Белмондо, но основната музикална тема Chi Mai е незабравим хит.

Истинският пробив идва през 60-те години и се дължи на партньорството със съученика му Серджо Леоне и особено на трилогията около "Човекът без име", както наричаха прочутия герой на Клинт Истууд. Безспорният майстор на спагети-уестърните прави "За шепа долари" (1964), "За няколко долара повече" (1965) и "Добрият, лошият злият" (1966). По-късно той споделя, че толкова много държал на Мориконе, че му давал да пише в сценария преди снимките, за да може те да се напаснат на музиката.

По-късно Ийстууд започва сам да режисира уестърни и печели оскар за "Непростимо" (Unforgiven), но Мориконе не композира за него заради лоялността си към Серджо Леоне.

"Музиката му беше толкова неразделна част от моите филми, че те можеше да бъдат на праткита "неми" - и без това в тях диалогът беше много оскъден, а музиката свързваше отделните сцени и запълваше недоизказаното", описва Леоне.

Според самия Мориконе най-доброто му произведение е музиката към "Имало едно време в Америка" (1984) на Серджо Леоне.

Ханс Цимер, друго от големите именна на съвременни кино композитори, каза днес за Мориконе, че е "икона" и "единствен по рода си".

"Музиката му винаги се е отличавала с огромен емоционален заряд и много голяма интелектуална мисъл", каза той пред Би Би Си.

Мориконе рисуваше с ноти истински картини за "Нещото" на Джон Карпентър и "Ново кино "Парадизо" на Джузепе Торнаторе:

Както и за "Недосегаемите" на Браян де Палма...

Последният му оскар е за музиката към "Омразната осморка" (2015) на Куентин Тарантино. Мориконе първоначално отхвърлял поканата, но все пак се съгласил, когато режисьорът му обещал, че може "тотално да скъсам със стила на уестърните, за които писах преди 50 години".

Всъщност, Местрото винаги се е опитвал да скъса със спомена за уестърн спагените и напомняше на хората - особено извън Италия - че има много интересни негови неща преди и след филмите на Серджо Леоне.

"Това е като корсет. Просто не разбирам как след всичките тези филми, които съм правил, хората продължават да мислят за "За шепа долари". Хора, заседнали в миналото, в нещо от преди десетилетия", сподели той пред "Ройтерс" прези 2007 г. "Моята продукция за уестърни е може би 7-8% от всичко, което съм сътворил."

И все пак уестърни като "Имало една време на Запад" (1968) остават част от най-популярната му музика.

Именно тази музика превърна Енио Мориконе в желано име за такива режисьори като Джон Хюстън, Терънс Малик, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Оливър Стоун, Роман Полански и Франко Дзефирели.

Италианецът е казвал, че най-голямото му съжаление е, че не е могъл да работи със Станли Кубрик.

"Обади ми се да направим нещо за "Портокал с часовников механизъм" и аз казах "да" Но той не обичаше да лети със самолет и нямаше как да дойде в Рим. След това се обадил на Серджо Леоне и той му казал, че съм зает в момента да работя с него. Кубрик така и не ми се обади отново."

Мориконе е и една от малкото легенди на Холивуд, която не е живяла там. Той е споделял, че едно от големите кино студия му предложили луксозна вила в Калифорния, но той отказал. "Всичките ми приятели са тук, както и много режисьори, които ме обичат и ценят работата ми. Рим е моят дом".

"Той се сбогува с любимата си съпруга Мария, придружавала го всеотдайно в личния и професионални му живот и останало до него до последния му дъх", заяви днес Джорджо Асума, адвокатът на Мориконе. "Той благодари на децата и внуците си за любовта и грижите, с които го даряваха. Развълнуван, той си спомни за своите почитатели, чиято емоционална подкрепа винаги му е помагала да събира сили за своето творчество."

Енио Мориконе се жени за Мария Травия през 1956 г. Те имат трима синове и дъщеря.