Триумфът на модела "Путин"

Бившите сателити отново в орбита на Москва
Антимосковските пристъпи на Украйна принадлежат на миналото. Спорът около руския черноморски флот, който доскоро притежаваше потенциала за истинска война, беше почти безшумно уреден, пише в. "Зюддойче Цайтунг". Затова пък журналисти и опозиционери се оплакват от натиска на тайната служба.

С посещението си в Москва новият премиер на Киргизстан Атамбаев възроди старата лоялност. Дори грузинският президент Саакашвили подава сигнали за помирение към Русия. С една оспорвана поправка в конституцията той прехвърли президентската власт върху премиера. След следващите избори реалната власт в Грузия ще бъде в ръцете на премиера, а това ще бъде вероятно Саакашвили. Така той копира тъкмо най-любимия си враг, Владимир Путин.

Политическата атмосфера в света е благоприятна за Москва, защото руснаците залагат не само на съюзи и приятелство, а преди всичко на износа на своя модел. Регионалната разновидност на авторитарна, опираща се на суровинния си потенциал държава, която бе създадена в Русия, оцеля при финансовата криза. За разлика от хората в Близкия Изток, които се взират като омагьосани в Тунис, през последните десет години в Източна Европа имаше много жасминени революции. Някои от тях направиха хората по-свободни, но не и по-богати. За подем не може и дума да става, по-скоро за ледников период, подчертава "Зюддойче Цайтунг".

Путинският модел функционира
Впрочем триумфът на путинизма не е в противоречие със сближението с институции като НАТО или ЕС. През миналата година Кремъл демонстрира невероятно постимперско въздържание; той не изпрати войски за смазване на погромите в Киргизстан - въпреки съответната молба от Бишкек. Вместо това руснаците се възползваха от шанса за сближение с Вашингтон под управлението на Обама, дадоха тласък на разоръжаването, отказаха оръжейни доставки на Иран.
На домашния фронт Михаил Ходорковски бе осъден на 14 години затвор, а критиците на Кремъл биват затваряни, дори когато участват в позволени демонстрации. Външнополитическа гъвкавост при вътрешнополитическа твърдост - в момента това е формулата на успеха за Москва.